О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр. София, 18.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 321/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 5999/11.11.2019 г. на К. Г. Д., Рилета Д. Д., А. Т. М., Л. А. М., С. Г. Д., чрез адвокат Н. П., срещу определение № 916/25.10.2019 г., постановено по в.гр.д. № 530/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник, в частта, с която е потвърдено определение № 2502/17.06.2019 г., постановено по гр.д. № 68/2019 г. по описа на Районен съд – Перник. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на определението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Към частната касационна жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане касационно обжалване, като се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК по въпроса: погасява ли се предметът на спорното право по отрицателен установителен иск за собственост, когато предмет на предявения иск са сгради, погинали в хода на процеса /унишожени от ответника/.Твърди се противоречие с решение № 178/13.05.2011 г. по гр.д. № 984/2010 г. на ВКС, III г.о.
Ответницата по жалбата Е. В. В., чрез адвокат И. В., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, е изразила становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноските пред настоящата инстанция съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г.о., констатира следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение № 2502/17.06.2019г., по гр.д. № 68/2019 г. на Районен съд -Перник, в частта, с която е прекратено производството по искове с правно основание чл. 108 ЗС, предявени от ищците К. Г. Д., Рилета Д. Д., А. Т. М., Л. А. М., С. Г. Д. против ответницата Е. В. В., за признаване за установено правото им на собственост върху полумасивна жилищна сграда на три етажа със застроена площ от 60.00 кв.м., състояща се от дюкян, етаж над дюкяна и тавански етаж, който имот е придобит по давност от наследодателя им Д. Т. Г. и се намира в сграда с идентификатор ****. съгласно КККР на [населено място], както и за признаване за установено, че ищците са собственици по давностно владение на сграда от един етаж със застроена площ от 30 кв.м., находяща се в дъното на ПИ № *, част от УПИ * – *,*,* от кв. 244 по плана на [населено място], а съгласно КККР този имот е с идентификатор ****, и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху тези имоти, като процесуално недопустими.
С въззивното определение е отменено първоинстанционното определение в частта, с която е прекратено производството по делото по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от ищците К. Г. Д., Рилета Д. Д., А. Т. М., Л. А. М., С. Г. Д. против ответницата Е. В. В., с искане за признаване за установено правото им на собственост върху 180/532 ид. части от УПИ * – *, *, * от кв. 244 по рег. план на [населено място] с площ от 532 кв.м., който имот съгласно КККР на [населено място] е ПИ с идентификатор ***., при съседи: ***. ***. ***. ***.***, и за предаване владението върху тези идеални части, както и в частта, с която е прекратено производството по делото по иск да бъде прогласена недействителността на съдебната делбата между К. А. М. и В. А. М., осъществена по гр. дело № 1194/1977 г. на Районен съд – Перник. След като е отменил определението на първоинстанционния съд в тази част, въззивният съд е върнал делото на Районен съд – Перник за извършване на необходимите съдопроизводствени действия. В тази част въззивното определение не е предмет на касационна проверка.
След като е приел, че след предявяване на иска е настъпил факт, предизвикал съществена промяна в правната сфера на спора, тъй като процесните сграда с идентификатор ****. и сграда с идентификатор **** са погинали, въззвиният съд е намерил исковите претенции по чл.108 ЗС за тези имоти за процесуално недопустими. Отчел е, че фактът на тяхното погиване не е спорен между страните, като ищецът го е изтъкнал още в уточнителната си молба от 19.02.2019 г., а ответникът не го е оспорил. Ирелевантен за спора е начинът, по който същите са погинали, от значение е единствено фактът, че същите понастоящем не съществуват като недвижими вещи в гражданския оборот. Предвид физическото им несъществуване е недопустимо да се търси и получи защита по предявения положителен иск за тяхната собственост.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на посочените в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. К. съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране.
Така поставеният от жалбоподателите въпрос не може да предпостави допускане касационно обжалване на определението и да обоснове общото основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, защото той не е относим към решаващите изводи на въззивния съд. Той е приел, че е сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС с предмет собствеността върху постройки, за които в хода на делото е безспорно установено, че са погинали. Тази правна квалификация съдът е направил, като е съобразил уточнителна молба от 19.02.2019 г., в която ищците изрично са посочили, че крайната им искова претенция не е отрицателен установителен иск, а положителен такъв. Като е съобразил твърденията им, че имотът се владее от ответницата и е необходима съдебна намеса за нейното отстраняване, съдът е приел, че освен установяване на собствеността, ищците търсят и предаване на владението върху процесните сгради. Доколкото спорният предмет по делото е погинал и физически не съществува в гражданския оборот, то предявените осъдителни искове по чл.108 ЗС са процесуално недопустими. Приложеното от касаторите решение № 178/13.05.2011 г. по гр.д. № 984/2010 г. на ВКС, III г.о., постановява, че решението трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Въззивното определение не е в противоречие с така възприетото правно разрешение, поради което не е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отделно от това съдът следи служебно за допустимостта на предявен отрицателен установителен иск за собственост /какъвто сочат, че са предявили жалбоподателите/ от гледна точка наличие на правен интерес.Следва да се има предвид, че успешното провеждане на отрицателен установителен иск с отричане правото на собственост в патримониума на ответника върху несъществуваща сграда не може да рефлектира в правната сфера на ищеца. За пълнота следва да се посочи и определение по чл.274,ал.3 ГПК по ч.гр.д.№216/2014г., ВКС, І г.о., според което е допустим иск за собственост за установяване на конкретно право или правоотношение по повод съществуваща вещ, която не е погинала или разрушена.
Независимо от наличието или липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК. В конкретния случай не се констатира наличие на нито една от хипотезите, които предполагат очевидната неправилност на обжалваното определение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват и съмнения определението да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол.
С оглед горното не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението.
При този изход на делото на ответницата по касация следва да се присъдят сторените в настоящото производство и надлежно удостоверени разноски в размер на сумата от 300 лв. /триста лева/
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 916/25.10.2019 г., постановено по в.гр.д. № 530/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник, в обжалваната част.
ОСЪЖДА К. Г. Д., ЕГН [ЕГН], Рилета Д. Д., ЕГН [ЕГН], А. Т. М., ЕГН [ЕГН], Л. А. М., ЕГН [ЕГН], С. Г. Д., ЕГН [ЕГН] да заплатят на Е. В. В., ЕГН [ЕГН], сумата от 300 лв. /триста лева/ разноски в производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :