О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 19.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 4859/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4053/23.07.2019 г. на К. Е. Н., приподписана от адвокат К. С., срещу определение № 583/28.06.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 382/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено определение № 28/29.01.2019 г., постановено по гр.д. № 81/2018 г. по описа на Районен съд – Брезник .
В изложението на основанията за допускане касационно обжалване на въззивното определение се поддържат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 /погрешно посочено като т. 2 с оглед изменение на ГПК с ДВ, бр.86/2017г/ и т. 3 ГПК, по следните въпроси: 1/ Как следва да се прилага критерият за изпълнение указанията на съда в конкретния случай, ако при изпълнение от страната им в срок с посочване и прилагане на актуални скици и решения на поземлени комисии са индивидуализирани по ясен и недвусмислен начин имотите за делба и ако представените доказателства не са достатъчни според съда, да се дадат ли допълнителни указания в кратък срок и следва ли да се вземат под внимание, и какви конкретно обстоятелства следва да се съобразяват при определяне индивидуализация на имотите при делба; 2/ Как следва да се прилага критерият за изпълнение на указанията на съда в конкретния случай, ако при изпълнение от страната им в срок се подаде молба до агенцията за вписване на исковата молба за същите, следва ли да се уведоми страната и съда, че са предприети съответните действия и ако не са достатъчни според службата по вписвания, следва ли да се дадат указания на страната и вземат под внимание изрично посоченото искане за вписване с конкретни имоти и какви конкретни обстоятелства следва да се съобразят при вписване на исковата молба. Излагат се доводи за неправилно прилагане на материалния закон, тъй като са приети за неизпълнени дадените указания за отстраняване допуснатите нередовности в исковата молба – за индивидуализиране на имотите, предмет на делбата чрез посочване на техните граници, площ и местонахождение и за вписване на исковата молба,макар същите да са отстранени с нарочно депозирани по делото молби. Освен това след като съдът е счел същите за недостатъчни е следвало да даде допълнителни указания и срок за изпълнение.
Ответникът по жалбата И. Н. С., [населено място], в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, поддържа, че същата е допустима, а по същество и основателна.
Ответниците по жалбата – Н. Е. Н., Д. А. М., В. Д. М., А. Д. А., Г. С. Б., У. И. Г., Е. И. Н., А. Н. З., Р. Б. С., В. Б. М., не вземат становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, В. касационен състав, II г.о. взе предвид следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение № 28/29.01.2019 г., постановено по гр.д. № 81/2018 г. по описа на Районен съд – Брезник, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната искова молба с вх. № 393/06.03.2018 г., подадена от К. Е. Н., чрез пълномощника И. Н. С., и производството по делото е прекратено.
Въззивният съд е приел, че е предявен иск за делба на недвижими имоти. Констатирал е, че към исковата молба са приложени множество решения на поземлени комисии за реституиране на имоти на наследодателя на ищцата К. Н., но ищцата не е индивидуализирала имотите, чиято делба иска. С оглед конкретизацията им, в съответствие и с изискванията на чл. 6 от Правилника за вписванията, са дадени указания на ищцата да представи допълнителна писмена молба с точно описание на имотите, които иска да се поделят, и да впише исковата молба в съответната служба по вписванията. Указанията са надлежно съобщени, но нередовностите не са отстранени. Приложените писмени доказателства не заместват конкретизацията на имотите, която следва да се извърши в исковата молба с оглед изискванията за редовност на същата. Във връзка с указанията за вписване са приети за несъстоятелни съображенията на ищцата, че такова задължение възниква за всеки съсобственик – съделител, едва след извършване на делбата. Макар вписването на исковата молба да не представлява изискване за редовност на същата, съгласно тълкувателната практика на ВКС, то при наличие на изрично указание на съда за вписване, неизпълнението му е основание за връщане на исковата молба и прекратяване на делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма.
В конкретния случай формулираните от жалбоподателя въпроси, касаещи най-общо процесуалните задължения на съда при констатирана нередовност в исковата молба да дава указания на страната за нейното отстраняване и начинът, по който страната следва да изпълни дадените указания, за да се счете нередовността за отстранена, не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното определение в сочените хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Приетото от въззивния съд е съобразено с установената практика на ВКС по прилагане разпоредбите на чл. 127, чл. 128 и чл. 129, ал. 3 ГПК, в т. ч. и задължителна такава,съобразно която съдът следва да прецени наличието на положителните процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки за съществуването и за надлежното упражняване правото на иск. В чл. 129 ГПК е предвидено задължението му служебно да следи за редовността на исковата молба и при констатиране на пропуски да даде на ищеца ясни и точни указания за отстраняването им. Неизпълнението в срок на дадените указания винаги има за последица връщане на исковата молба, предвид императивната разпоредба на чл. 129, ал. 3 ГПК. В случая въззивният съд е констатирал, че въпреки дадените конкретни указания за отстраняване на допуснатите нередовности в исковата молба чрез индивидуализиране на имотите, чиято делба се иска, същите не са отстранени надлежно от страната. Съобразил е и постановките на т. 3 от ТР № 3/2009 г. по т.д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл. 7, ал. 1 ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на исковата молба по чл. 114 ЗС, в това число и за съдебна делба, е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 583/28.06.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 382/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: