1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
гр. София, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2778 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х., чрез адвокат Б. М., срещу решение № 186 от 13.05.2019 г. по гр. д. № 88/2019 г. на Смолянския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 189 от 28.12.2018 г. по гр. д. № 376/2014 г. на Районен съд – Мадан, постановено във фазата на извършване на съдебната делба, с което е изнесен на публична продан като неподеляем следният недвижим имот, допуснат до делба между касаторите и С. А. С., З. А. А. и В. А. Б., И. Ш. Х. (заместен в хода на производството по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си Ф. И. Х., А. И. Ч. и С. И. Х.), Х. А. Л. и Х. А. Б., а именно: нива от 0.596 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], общ. М., м. „Г.“, с пл. № *** по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 12/2.09.2014 г. на кмета на [община], при граници: изток – имот пл. № ***, запад – части от имоти без кадастрален номер, север – имот пл. № ****, юг – път и УПИ І в кв. ** по плана на [населено място], с пазарна стойност 4 768 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за делба бъде отхвърлен със законните последици.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касаторите са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:
1. Следва ли неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия да отговаря на изискванията на чл. 200 ЗУТ, за да бъде допуснат до делба и обявен на публична продан, по какви критерии се определя дали поземлен имот е земеделски или урбанизиран по своя характер, с оглед на това дали при преценка на реалната му поделяемост се прилагат правилата на ЗУТ или чл. 72 ЗН и ЗСПЗЗ, с оглед приложението на чл. 200 ЗУТ, включително и допустимо ли е имотът да се обявява на публична продан, ако не отговаря на изискванията на чл. 200 ЗУТ.
По този въпрос се поддържа, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с решение № 52/10.05.2019 г. по гр. д. № 2217/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 196/10.10.2014 г. по гр. д. № 2362/2014 г. на ВКС, І г. о. и решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.
2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност.
По втория въпрос се поддържа, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, ІІ т. о.
Поддържа се и становище за „очевидна неправилност” на атакуваното решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – С. А. С., З. А. А., В. А. Б., Ф. И. Х., А. И. Ч., С. И. Х., Х. А. Л. и Х. А. Б., считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Намират касационната жалба за неоснователна. Претендират присъждане на направените в касационното производство разноски.
Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и изхожда от процесуално легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, за да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване, съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, постановено във фазата по извършване на съдебната делба, с което допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, въззивният съд е заключил, че е налице хипотезата на чл. 348 ГПК, тъй като процесният делбен имот е неподеляем. За неоснователно, предвид липсата на съгласие от страна на ищците, както и за противоречащо на закона, е счетено искането на ответниците имотът да се раздели на две части, които да се присъединят на основание чл. 200, ал. 2 ЗУТ към съседни имоти – **** (собственост на ищците) и УПИ*в кв. ** (собственост на част от ответниците). Прието е, че имот пл. № *** не представлява УПИ по смисъла на § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ. Същият е поземлен имот с кадастрален номер по одобрен със заповед от 2014 г. проект за частичен кадастрален план и не представлява реално определена част по смисъла на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, а представлява един цял имот пл. № *** по частичен кадастрален план, поради което липсва пречка той да бъде предмет на делба, без значение дали отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 5 ЗУТ, която разпоредба се отнася до урегулирането на имотите. Посочено е, че имотът въобще не е бил уреждан с дворищнорегулационен план или с ПУП, за да може да бъде индивидуализиран чрез белезите си на урегулиран поземлен имот, още по-малко да трябва да отговаря на изискванията за УПИ. Делбата му е съобразена с актуалния му териториалноустройствен статут, който не включва действаща регулация. Констатирано е, че от общинската администрация е поискано становище по чл. 201 ЗУТ, което обаче, следва да бъде искано и давано само в случай на съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти, каквато не е настоящата хипотеза. Посочено е, че в този смисъл е и полученият от [община] отговор, а именно, че имот пл. № *** се намира в урбанизирана територия без регулация, а съдебна делба по смисъла на чл. 201, ал. 2 ЗУТ се осъществява единствено и само на УПИ.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на обжалваното решение. Поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства (ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни изводи, първият формулиран от касаторите въпрос – относно това следва ли неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия да отговаря на изискванията на чл. 200 ЗУТ, за да бъде допуснат до делба, касае първата фаза на делбата, която е приключила с влязлото в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК, и въз основа на него не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението по извършване на съдебната делба. Решението по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо по въпросите, посочени в чл. 344, ал. 1 ГПК – между кои лица и за какви имоти ще се извърши тя и каква е частта на всеки съсобственик. Във втората фаза на делбата съдът се произнася само относно начина, по който ще се прекрати съсобствеността, съобразявайки поделяемостта на допуснатите до делба имущества и правата на съделителите. Въпросът в частта му по какви критерии се определя дали поземлен имот е земеделски или урбанизиран по своя характер, с оглед на това дали при преценка на реалната му поделяемост се прилагат правилата на ЗУТ или чл. 72 ЗН и ЗСПЗЗ, с оглед приложението на чл. 200 ЗУТ, включително и допустимо ли е имотът да се обявява на публична продан, ако не отговаря на изискванията на чл. 200 ЗУТ, също няма обуславящо значение за спора, доколкото изобщо не е поставен в основата на мотивите на въззивния съд. Решаващите правни изводи в потвърдителното решение на въззивния съд са, че имот пл. № 291 не представлява УПИ по смисъла на § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ, а същият е поземлен имот с кадастрален номер по одобрен със заповед от 2014 г. проект за частичен кадастрален план; процесният имот не представлява реално определена част по смисъла на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, а целият сам представлява един цял имот пл. № *** по частичен кадастрален план; не е възможно имотът да се раздели на части, които да се присъединят към съседни имоти на страните. В тази връзка, с цитираните решения № 52/10.05.2019 г. по гр. д. № 2217/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 196/10.10.2014 г. по гр. д. № 2362/2014 г. на ВКС, І г. о. и решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г. на ВКС, ІІ г. о. не се обосновава допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като те касаят хипотези, които са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд.
Вторият формулиран в изложението към касационната жалба правен въпрос, свързан със задължението на съда да изложи мотиви по направените искания, възражения и доводи на страните, както и да извърши анализ на доказателствата при постановяване на решението, по съществото си не представлява процесуалноправен въпрос с обуславящо изхода на спора значение. Задължението на съда мотивирано да се произнесе по исканията и възраженията на страните и да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства следва от пределно ясната формулировка на чл. 236, ал. 2 ГПК, която не допуска колебания при нейното тълкуване и изясняване на действителния й смисъл. На практика въпросът е поставен в контекста на релевираните от касаторите оплаквания за неправилност на въззивното решение, които имат отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3, пр. второ ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не е и очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Предвид изложеното, мотивите на въззивния съд в обжалваното решение не са явно необосновани поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, а напротив изцяло съобразени с процесуалния закон и съдебната практика, поради което следва да се приеме, че не е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касационните жалбоподатели следва да заплатят по равно на ответниците по касация направените от последните разноски в настоящото производство, а именно сумата 700 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 13.05.2019 г. по гр. д. № 88/2019 г. на Смолянския окръжен съд по касационната жалба на С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х..
ОСЪЖДА С. С. Х., М. Н. Ч. и Я. Е. Х. да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК по равно на С. А. С., З. А. А., В. А. Б., Ф. И. Х., А. И. Ч., С. И. Х., Х. А. Л. и Х. А. Б. сумата от 700 лв., представляваща направени разноски в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: