О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
гр. София, 16.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4749/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по „частна жалба“ вх. № 4563/08.05.2018 г., след указания, обективирани в разпореждане № 2/07.01.2019 г. на председателя на II г.о. на ВКС – уточнена с „касационна жалба“ вх. № 5029430/20.02.2019 г., след указания, обективирани в разпореждане № 58938/07.03.2019 г. на администриращия съд – с молба вх. № 5056276/01.04.2019 г., подадени лично от Д. К. П., [населено място], за отмяна на следните решения, посочени от молителя: решение № 208/04.12.2000 г. по гр.д. № 3014/1999 г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав, решение от 08.06.2004 г. по гр.д. № 2039/2001 г. по описа на Софийски градски съд, решение № 1137/31.07.2006 г. по гр.д. № 828/2005 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о. и решение № 23/31.01.2007 г. по гр.д. № 569/2006 г. на петчленен състав на Върховния касационен съд. С решението от 08.06.2004 г. по гр.д. № 2039/2001 г. по описа на Софийски градски съд е отменено първоинстанционното решение № 208/04.12.2000 г. по гр.д. № 3014/1999 г. по описа на Софийски районен съд, и вместо него е постановено ново, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия молител установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване спрямо П. М. Г. и Е. А. В., че същият е собственик по давностно владение на празно дворно място от 445 кв.м., заснето през 1994 г. като имот с пл. № *, к.л. № А-4-А-10-Г по неодобрения план на [населено място], кв. В.. Решението на Софийски градски съд е оставено в сила с решение № 1137/31.07.2006 г. по гр.д. № 828/2005 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о., а с посоченото решение № 23/31.01.2007 г. по гр.д. № 569/2006 г. на Върховния касационен съд е оставена без уважение молба по реда на чл. 231 ГПК/отм./ на Д. К. П. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1137/31.07.2006 г. по гр.д. № 828/2005 г. на Върховния касационен съд.
Молбата за отмяна се поддържа на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК. Молителят твърди, че по надлежен ред се е установила неистинност на документ, показания на свидетел, на заключения на вещи лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда – основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Последното обосновава с твърдени нарушения от страна на адвокат Л. К., представлявала майката на молителя – П. М. Г. по нотариално дело № 70/1998 г., въз основа пълномощно от 06.11.1998 г., което според молителя е с недействителен подпис за упълномощител и е довело до лишаването му от имот чрез измама. Посочва, че държавата, представлявана от Софийска районна прокуратура, е разкрила нарушението и е образувала прокурорска преписка № 36324/2008 г., прекратена поради изтекла абсолютна давност на 05.05.2005 г. Сочи и извършено от нотариус Е. престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, за което била образувана прокурорска преписка № 58140/2008 г. по описа на Софийска районна прокуратура, прекратена поради изтекла относителна давност за наказателно преследване. Твърди и престъпни действия, извършени от ответната страна Е. А., както и изнасяне на неверни данни от вещите лицата по делото, без да представя конкретни доказателства в тази насока. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК обосновава с твърдения за наличие на влезли в сила акт на Софийски околийски съд по ч.гр.д. № 231/1946 г., Решение от 27.04.2000 г. по гр.д. № 7868/1998 г. по описа на СРС и решение № 2082/16.02.2001 г. на Поземлена комисия – община Банкя.
Ответниците по молбата не са взели становище по нея в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК.
С определение № 251/17.08.2017 г.по гр.д. № 7182/2014 г. на ВКС, III г.о. не е допусната до разглеждане като процесуално недопустима молба за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК вх. № 1030580/05.08.2013 г., подадена от Д. К. П., срещу решение от 08.06.2004 г. по гр.д. № 2039/2001 г. на Софийски градски съд. Прието е, че подадената молба е недопустима като просрочена по аргументи, изведени от т. 8 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС, и на второ основание – тъй като същата не съдържала конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания.
При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното:
Молбата за отмяна изхожда от легитимирано лице, но разгледана по същество е процесуално недопустима, поради следните съображения:
Производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК е извъниинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна.
Съгласно т. 8 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС, недопустима е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на новия ГПК /ДВ, бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ В настоящия случай е подадена молба за отмяна при действието на новия ГПК, насочена срещу влезли в сила решения, постановени при действието на отменения ГПК – решение от 08.06.2004 г. по гр.д. № 2039/2001 г. по описа на Софийски градски съд е влязло в сила на 31.07.2006 г. с постановяване на решение № 1137/31.07.2006 г. по гр.д. № 828/2005 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о., което като неподлежащо на последващ инстанционен контрол, е влязло в сила в деня на обявяването му, т.е. на 31.07.2006 г., а постановеното по реда на чл. 231 ГПК /отм./ решение № 23/31.01.2007 г. по гр.д. № 569/2006 г. на ВКС, като необжалваемо, е влязло в сила на 31.01.2007 г. Предвид изложеното подадената молба за отмяна е процесуално недопустима като просрочена. Всяко едно от посочените от молителя решения е постановено и влязло в сила при действие на ГПК /1952 г./ и пределният едногодишен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ е изтекъл преди подаване на молбата за отмяна /датата на влизане в сила на най-късно постановеното решение е 31.01.2007 г., по отношение на което преклузивният едногодишен срок е изтекъл на 31.01.2008 г., а новият ГПК е влязъл в сила на 01.03.2008 г./ С изтичане на законоустановения едногодишен срок е преклудирано правото да се иска отмяна на постановените решения. Новият ГПК /2007 г./ не дава нова правна възможност за атакуване по реда на отмяната на влезли в сила и станали неотменими, съгласно приложимите към релевантния момент законови срокове, съдебни актове. Ето защо молбата е просрочена като подадена извън пределния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. За спазването на преклузивните срокове по чл. 232, ал. 1 ГПК/отм./, респ. по чл. 305 ГПК съдът е длъжен да следи служебно и да приложи правните последици от предявяване на процесуално недопустима молба за отмяна.
С оглед изложеното, подадената молба с правна квалификация чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК за отмяна на влезли в сила решения е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 5056276/01.04.2019 г., подадена от Д. К. П., за отмяна на Решение № 208/04.12.2000 г. по гр.д. № 3014/1999 г. по описа на Софийски районен съд, Решение от 08.06.2004 г. по гр.д. № 2039/2001 г. по описа на Софийски градски съд, Решение № 1137/31.07.2006 г. по гр.д. № 828/2005 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о. и Решение № 23/31.01.2007 г. по гр.д. № 569/2006 г. на 5- членен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4749/2019 г. по описа на ВКС, II г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: