О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№445
гр. София, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1667/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. М., [населено място], чрез процесуалния и представител адвокат Валентин Далев, срещу въззивно решение № 7/04.01.2019 г. по гр. д. № 759/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпросите са: 1. Преклудирано ли е възражението, направено в производството по допускане на делбата след изтичане срока по чл.131,ал.1 ГПК , но по чл.342 ГПК – в първото по делото заседание; 2.Следва ли въззивният съд при оплакване във въззивната жалба да допусне своевременно поисканите доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения; 3.Налице ли е правен интерес за съделител да се брани срещу допускането на съдебната делба с възражение за нищожност на придобивното основание, на което наследодателят е придобил имота. Твърди се противоречие с решение №260/2012г. по гр. д. № 136/2012 г., ВКС, определение № 365/2011 г. по ч.гр. д. № 312/2011 г., ВКС и решение № 18/2015г. по гр.д.№ 4619/2014г., ВКС.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е отменено решение № 1315/2018 г. по гр. д. № 6031/2017 г. на Районен съд – Русе, в частта, с която са определени правата на съделителите в делбения имот – дворно място, и е постановено друго, с което правата са определени както следва : 29/36 ид.ч. за Д. М. и 7/36 ид.ч. за Г. М.. С първоинстанционното решение е допусната съдебна делба между двамата съделители на недвижим имот – дворно място, находящо се в [населено място], общ.Сливо поле, област Р., което по скица е УПИ *-*, кв.* по плана на [населено място], цялото с площ 2395 кв.м., от които 970 кв.м. продадени като самостоятелно УПИ и изключени от делбата на основание чл345 ГПК.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са брат и сестра – внуци М. Л., поч. 1981г., и деца на сина му М. М., поч. 2014г., и съпругата му Т. М.. С нот.акт №*/*4г. М. Л. е признат за собственик по давностно владение, наследство и делба на неурегулирано дворно място от 3740кв.м. в [населено място], образуващо по плана на същото село два урегулирани парцела – *-*, кв.16 с площ 1220кв.м, заедно с построените в него масивна къща, хамбар и други подобрения, и парцел *-*, кв.16 с площ 970кв.м. На 24.01.1975г. бащата на страните /М.М./ придобил по дарение от Л. дворното място от 970кв.м, представляващо парцел *-* в кв.16. Останалата част от дворното място е била отредена за озеленяване. С нот.акт №*/*г. наследниците на Л. /съпруга Д. и деца – П., Е. и М./ продали на трети лица дворното място от 1200кв.м, представляващо парцел ІІ-73, кв.16, заедно с построените в него сгради и подобрения. След тази сделка в резултат на регулационни промени към имота на М.М. са придадени отредените за озеленяване части от придобития от наследодателя Л. имот, поради което към настоящия момент имотът е с площ 2395кв.м и представлява УПИ *-*, кв. 16. С нот.акт за собственост на недвижим имот №153/1990г. родителите на страните са признати за собственици на построената в имота вилна сграда. С нот.акт №*/*г. те са продали на ищеца 970/2411 ид.ч. от дворното място, представляващо част от ПИ *, кв.16, целия с площ 2411кв.м, заедно с построената в него сграда и второстепенни постройки. С нот.акт №*/*г. Е. П. и Т. М. продали на ищеца 4/6 ид.ч. от 1425/2395 ид.ч. от УПИ *-*, цялото с площ 2395кв.м. При така приетата фактическа обстановка въззивният съд е приел, че правата на ищеца за дворното място са 29/36 ид.ч., а на ответницата – 7/36 ид.ч. В останалата част е прието, че първоинстанционното решение е правилно.Изложени са съображения, че предмет на съдебната делба е част от дворното място. Построената в него сграда не е предмет на делбата, тъй като е придобита от ищеца по силата на покупко-продажба. Тази сделка не е оспорена от жалбоподателката в производството пред първата инстанция и не е поискано включването на сградата в съдебната делба в срока по чл.341, ал.2 ГПК, поради което тя не е и предмет на решението на първоинстанционния съд. Искането за включването й в делбата, направено за първи път във въззивната жалба, е недопустимо. Обстоятелствата, свързани със строителните книжа за сградата, са неотносими за спора, тъй като сградата не е предмет на спора. Ето защо не следва да се събират доказателства в тази насока и да се разглеждат въпросите, кой е имал разрешение да построи сградата и чия собственост е тя, в каквато насока са възраженията и доводите на ответницата по иска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Поставените от касаторите процесуалноправни въпроси, касаещи преклузиите по чл.131,ал.1 ГПК и по чл.342 ГПК /в производството по допускане на съдебна делба/ и задълженията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба да допусне своевременно поисканите доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения, не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В съответствие с установената практика на ВКС, в т. ч. и посочената от касатора по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да прецени събраните в процеса доказателства с оглед спорните факти, твърденията и доводите на страните, въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства като е посочил кои факти приема за установени и кои не. Произнесъл се е по всички доводи и възражения на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Неотносим към решаващите изводи в обжалваното решение, е поддържаният от касатора въпрос за допускане на поисканите с въззивната жалба доказателства, тъй като касаят имот, който не е бил включен в делбената маса по предвидения от ГПК ред. Въззивният съд е приел, че построената в имота сграда не е предмет на делбата, тъй като е придобита от ищеца по силата на договор за покупко-продажба. Тази сделка не е оспорена от ответника и не е поискано включването на сградата в делбената маса в срока по чл.341,ал.2 ГПК.Искането е направено едва във въззивната жалба и е недопустимо. Въпросът за правния интерес на съделител да се брани срещу допускането на съдебната делба с възражение за нищожност на придобивното основание, на което наследодателят е придобил имота, също не може да се прецени като релевантен за изхода на делото. Той не е конкретизиран и не може да се направи извод, че е включен в предмета на спора, в т.ч. пред въззивната инстанция и в решаващите изводи в обжалваното решение. Въззивният съд не е отрекъл правото на защита на касатора и възможността да ангажира доказателства за изясняване на спорния предмет. Произнесъл се е по всички доказателствени искания съгласно разпоредбата на чл. 267, ал. 1 ГПК и е изложил съображения за недопустимостта им при така очертания пред него предмет на спора. С това съдът не се е отклонил от практиката на ВКС относно основанията за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезата на чл.266 ГПК.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7/04.01.2019 г. по гр. д. № 759/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: