О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр. София, 10.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 2342/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Амбулатория за извънболнична специализирана медицинска помощ – Медицински център Полимед“ АД, ЕИК 130142000, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез процесуалния му представител адвокат М. С., срещу определение № 2806/18.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3940/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд. Касаторът поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна.
Към частната касационна жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението по въпросите: 1. Задължен ли е въззивният съд да изложи цялостна преценка и свои мотиви по всички изложени във въззивната жалба доводи, когато с акта се потвърждава първоинстанционния акт или нормата на чл. 272 ГПК го освобождава от това задължение /твърди се противоречие с ППВС № 7/1965 г., ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС – въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 235 ГПК за правилно установяване на фактите по спора, обсъждане на доказателствата в тяхната взаимна връзка и обсъждане доводите и възраженията на страните/; 2. Когато се присъждат разноски в хипотезата на прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иска има ли значение поведението на ответника и дали той е дал повод за завеждане на делото с оглед правото му на разноски; 3. Дължат ли се разноски на ответника, когато ищецът е оттеглил предявения иск поради погасяване на задължението от ответника след депозиране на исковата молба; 4. Следва ли да се извлича „аргумент за противното“ от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при наличие на изричната разпоредба на чл. 78, ал. 4 ГПК; 5. При направено оттегляне на иска следва ли да се изследват отношенията на страните, касаещи съществото на спора и присъждането на разноски в полза на ответника да е поставено в зависимост от тези отношения; 6. Ограничено ли е правото на защита на страна – ответник в установително производство по чл. 524 ГПК, инициирано от трето лице, да се въздържа от упражняване правото на иск /в случая насрещен ревандикационен иск/, който гарантира правото му на защита в по – голям обем. По въпроси № 2, 3, 4 и 5 се твърди противоречие с определение № 277/2012 г. по гр. д. № 205/2012 г. на ВКС, I г. о., определение № 767/2012 г. по ч. т. д. № 251/2012 г. на ВКС, II т. о., определение № 626/2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, IV г. о., определение № 98/2009 г. по гр. д. № 91/2009 г. на ВКС, IV г. о., определение № 1176/28.12.2012 г. по ч. т. д. № 560/2012 г. на ВКС, II т. о., определение № 571/2010 г. по ч. т. д. № 558/2010 г. на ВКС, II т. о., определение № 843/2014 г. по гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение № 270/2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. на ВКС, I г. о., касаещи правото на ответника на разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа с оглед прекратяване на порочната съдебна практика на съдилищата да толерират правото на защита на едната страна за сметка на другата.
Ответникът по частната жалба – Народно читалище „Алеко Константинов 1897 г.“, ЕИК 000671210, гр.София, чрез адвокат Я. С., оспорва същата по съображения в представения в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение от 14.08.2017 г. по гр. д. № 12058/2013 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата от 20.06.2017 г. на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на определение от 13.04.2017 г. по гр. д. № 12058/2013 г. по описа на Софийски градски съд. С последното, поради оттегляне на иска с правно основание чл. 108 ЗС и прекратяване на производството по този иск, ищецът „АИСМП – Медицински център Полимед“ АД е осъден да заплати на ответника Народно читалище „Алеко Константинов 1897 г.“ сумата от 1 000 лв. /адвокатски хонорар/ на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Въззивният съд е приел, че производството по ревандикационния иск е прекратено на основание чл. 232 ГПК – поради оттегляне на иска с молба на ищеца от 14.03.2016 г. Налице е хипотеза на прекратяване на производството по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника. В тази хипотеза последният има право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, които се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма.
Първият въпрос относно задължението на въззивния съд да извърши цялостна преценка и изложи свои мотиви по всички изложени във въззивната жалба доводи не може самостоятелно да обуслови допускане на касационно обжалване на определението на сочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е преценил фактите и доказателствата по делото, без да препраща по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, като в съответствие с посочената практика на ВС и ВКС – ППВС № 7/1965 г., ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС и процесуалните си задължения, се е произнесъл по съществото на спора и правото на ответника на разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК, без да е бил обвързан от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, ВКС/.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението и по въпросите от 2 до 5 включително. Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и защита по иницииран срещу нея съдебен процес. Отговорността за разноски е в тежест на страната, която със своето процесуално поведение е обусловила необходимостта другата страна да направи такива. В съответствие с посочената от касатора практика на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК, съгласно която при прекратяване на делото независимо от начина – оттегляне или отказ на иска, предприето от ищеца в хода на висящ съдебен процес, решаващият съд е длъжен при определяне на разноските по чл. 78 ГПК да вземе предвид поведението на ответника и дали той е станал причина за завеждане на делото, въззивният съд е съобразил поведението на ответника и причините за прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 108 ЗС. За да приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, поради което му се дължат разноски, съдът е съобразил конкретно установената фактическа обстановка и обстоятелството, че към момента на предявяване на претенцията по чл. 108 ЗС /по време на висящо производство по чл. 524 ГПК/ ищецът вече е разполагал с изпълнителен титул за въвод във владение на спорния имот. Доводите в касационната жалба и изложението към нея, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за завеждане на иска, оттеглен впоследствие поради погасяване на задължението след завеждане на исковата молба, съответно приложима следва да е разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а не тази на чл. 78, ал. 4 ГПК, изразяват собствените разбирания на касатора за недължимост на разноските, а посочената в тази връзка практика на ВКС, с оглед особеностите на настоящия случай, не може да обуслови твърдяното противоречие на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на трайна и непротиворечива практика на ВКС относно правото на ответника на разноски при прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иска, съобразена при постановяване на обжалваното определение и липсата на необходимост от тълкуване на закона за остраняване непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането, изключват възможността за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Последният въпрос е неотносим, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното определение, доколкото спорът касае дължимостта на разноски на ответника поради оттегляне на предявения иск по чл. 108 ЗС, а не начините, по които ищецът може да защити правата си в най – пълна степен, при водено срещу него производство по чл. 524 ГПК. Поради това не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по този въпрос.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2806/ 18.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3940/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: