О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
гр. София, 07.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 976/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. П. от [населено място], П. област срещу въззивно решение № 1458 от 27.11.2018г., поправено с решение 890 от 08.07.2019г., постановени по в.гр.д.№ 1735/18г. на Пловдивския окръжен съд, Х с-в, в уважителната му срещу касатора част, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 2202 от 04.06.2018г. по гр.д. № 15042/2017г. на Пловдивския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Х. К. срещу Д. А. П. и М. С. А. искове с правна квалификация чл.109 ЗС ответниците да преустановят отглеждането в имоти с идентификатори *** и *** на повече от две крави и два приплода до една година и вместо него е осъдил Д. А. П. и М. С. А. да преустановят отглеждането в посочените имоти на повече от две крави и два приплода до една година във всеки от тях.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ответникът Д. А. П., сега касатор, е собственик на имот с идентификатор *** по КККР но [населено място], П. област, в който отглежда около 15 крави, както и телета. Животните замърсяват улицата, причиняват миризми и привличат насекоми пред дома на ищеца в първоинстанционното производство С. Х. К., намиращ се на близо, като по този начин препятстват пълноценното упражняване на правото му на собственост. Във връзка с подадени през 2017г. жалби от ищеца и от други лица с оплаквания за замърсяване на района, в който се отглеждат животните, са извършвани проверки от съответните органи и е дадено предписание на касатора за ежедневно изхвърляне на оборския тор, а в писмо от 13.07.2017г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните изрично е посочено, че същият нарушава Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни любимци и селскостопански животни на територията на Община Родопи.
При тези фактически данни въззивният съд е направил решаващ извод, че предявеният иск е частично основателен и съобразявайки се с физиологичните и поведенчески особености на отглежданите животни е приел, че броят им следва да се намали до посочения в чл.14, ал.1 от посочената наредба размер, а именно две крави и два приплода до една година.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да изследва пълно и според действителния им смисъл всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по всички доводи на страните; 2. При отмяна на решението по главния иск има ли право въззивният съд да уважи евентуалния иск, когато първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск, но не се е произнесъл в диспозитива на решението си по този евентуален иск; 3. При наличието на какви условия и предпоставки може да бъде уважен искът с правно основание чл.109 ЗС и чия е доказателствената тежест за тяхното установяване в процеса; 4. Има ли ищецът правен интерес от търсената негаторна защита, след като е купил имота при наличие на вече съществуващото състояние, което според него му пречи да упражнява правото си на собственост върху този имот и 5. На каква основа съдът трябва да извърши преценка дали действията на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата С. Х. К. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.
Първият поставен въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС и ВС, според която съдът трябва да извърши преценка на допустимите и релевантни доказателства, да обсъди релевантните доводи и възражения на страните и да изложи ясни мотиви, тъй като в случая въззивният съд се е произнесъл по този начин, като е изложил самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора. Решаващият му извод за основателност на предявения негаторен иск е направен след обсъждане на всички относими доказателства по делото. В допълнение следва да се отбележи, че заключението на ветеринарномедицинската експертиза е обсъдено, но е прието, че то не променя крайните изводи на съда, тъй като липсата на клинично болни и умрели говеда от остри заразни болести нямат връзка с установеното замърсяване около имота на ищеца, а освен това е посочено, че впечатленията на вещото лице за хигиената в изследваните обекти са от еднократно посещение и нямат отношение към състоянието на улицата пред неговия имот. Показанията на едната група свидетели са кредитирани по съображения, че съответстват на останалите доказателства по делото, от което следва, че показанията на другата група свидетели не са кредитирани, тъй като не кореспондират на тези доказателства.
По втория поставен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне и същият не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като в случая съдът е отменил частично първоинстанционното решение по главния иск, респ. е уважил частично този иск /независимо от неправилната формулировка на ищеца искането да не се отглеждат никакви крави и телета в имота включва и искане за намаляване на техния брой, т.е. не са налице два самостоятелни иска/, а не е разгледал за първи път евентуален иск в хипотеза при която първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск, но не се е произнесъл по евентуалния иск.
Следващият въпрос също е решен в съответствие с ТР № 4/2015г. на ОСГК на ВКС, т.3, тъй като съдът е приел, че ищецът е доказал наличието на неоснователни действия от страна на двамата ответници, с което препятстват пълноценното упражняване на правото му на собственост, а самото несъгласие на касатора с тези изводи не означава, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по този въпрос. Съдът е извършил преценката за наличието на предпоставките за уважаването на иска именно въз основа на твърденията на ищеца, който не само е посочил, че дейността на ответниците по отглеждането на животните се извършва в нарушение на нормативните актове и че с нея се създава реална опасност от възникване и зарази, но и че с нея се замърсява улицата пред неговия имот, причиняват се миризми и се привличат насекоми, които твърдения съдът е приел за доказани. Ето защо липсва противоречие с това тълкувателно решение и по последния поставен въпрос.
Четвъртият поставен въпрос не е бил предмет на обсъждане във въззивното решение, а освен това липсва и противоречие по този въпрос с посочената от касатора практика на ВКС и ВС – Р № 150 от 25.05.2011г. по гр.д.№ 551/20110г., ІІ г.о и ТР № 31/84г на ОСГК, в която не е взето становище, че след като ищецът е придобил имота си при вече съществуващо състояние, той във всички случай не може да иска прекратяване на неоснователните действия, с които се създават пречки да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, нито е прието, че това обстоятелство има отношение към наличието на правен интерес от търсената защита, т.е. към допустимостта на иска по чл.109 ЗС /с първото решение е отхвърлен негаторен иск за преустановяване от ответната община на неоснователни действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху земеделски имот като разрешава погребване на покойници в гробни места, отстоящи на по-малко от десет метра от имотната граница/.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То не е и очевидно неправилно, тъй като от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални пороци на въззивното решение не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС.
С оглед изложеното обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сторените от него в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1458 от 27.11.2018г., поправено с решение 890 от 08.07.2019г., постановени по в.гр.д.№ 1735/2018г. на Пловдивския окръжен съд, Х състав.
О с ъ ж д а Д. А. П. от [населено място], П. област да заплати на С. Х. К. от [населено място] сумата 800 лв./осемстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: