О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
гр. София, 19.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 2398/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Търсава” ЕООД, с.Ябланица, Софийска област срещу решение № 97 от 11.01.2019г., постановено по гр.д.№ 1277/2018г. на Софийския апелативен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 10 от 16.01.2018г. по гр.д. № 18/2017г. на Врачанския окръжен съд и е прекратил производството по предявения от касатора против Община Мездра иск с правна квалификация чл.108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението върху 55 тона жива риба, от която 25 тона ”толстолоб”, 12 тона “шаран”, 4 тона “бял амур”, 10 тона “каракуда” и 4 тона зарибителен материал от ”толстолоб”, “шаран” и “бял амур”, намираща се в язовир “Под селото” в землището на с.Долна Кремена, община Мездра, област Враца, евентуално – за заплащане на стойността й в случай, че рибата не бъде намерена.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим по съображения, че ревандикацията е правно средство за защита на правото на собственост върху конкретна, индивидуално определена движима или недвижима вещ, когато владението на собственика ? върху нея е отнето и с оглед на това точната им индивидуализация съставлява част от самата редовност на исковата молба. Посочено е, че само в този случай ищецът може да докаже, че е собственик на вещта, както и че ответникът владее именно вещта, предмет на иска, която подлежи на връщане, а не вещи от същия род, вид, количество и качество, както и че рибите, птиците и дивите животни в свободно състояние не могат да бъдат правно индивидуализирани, за да бъде търсено владението им. Изложени са и съображения, че собственикът на вещи, определени по своя род и вид, може да защити правата си посредством други правни способи в зависимост от конкретния случай, но не и с иска по чл.108 ЗС, както и че в настоящия случай ищецът в първоинстанционното производство не е придобил собствеността върху 55-те тона жива риба в посочения язовир по силата на договор от 10.09.2013г. с третото лице “Вето Маркет” ЕООД /н/, точното количество от която е подлежало на установяване при предаването, което не се е състояло, а има право на вземане до размера на уговореното количество риба от съответния вид, какъвто иск, с оглед уточнителна молба от 30.05.2018г., не е предявен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1.Допустим ли е иск с правно основание чл.108 ЗС за ревандикация на родово определени вещи, които са определени по съгласие на страните по сключен договор за покупко-продажба, в хипотезата на чл.24, ал.2, предл.1 ЗЗД; 2.Живите рибни ресурси в даден водоем представляват ли движими вещи и годен обект на правото на собственост ли са, съответно допустими ли са прехвърлителни сделки с тези ресурси, преди изваждането им от водоема и 3.Разполага ли приобретателят по договор за прехвърляне на право на собственост върху родово определени вещи, когато прехвърлените вещи са определени по съгласие на страните, но не са предадени, с право на избор между петиторна защита срещу владеещия несобственик и облигационната защита срещу прехвърлителя за неизпълнение на задълженията му по договора. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът Община Мездра не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения поставеният от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая поставените от касатора въпроси не са в състояние да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Първият и третият въпрос не кореспондират на неговите твърдения в исковата молба и на данните по делото, а именно, че претендираните количества риба от съответния вид се намират в язовира и съответно не са индивидуализирани по посочените в чл.24, ал.2 ЗЗД начини – по съгласие на страните по договора или чрез тяхното предаване, от когато съгласно установената практика настъпва и вещното действие на договора. Вторият поставен въпрос също няма обуславящо изхода на спора значение, тъй като въззивният съд не е приел, че рибните ресурси в даден водоем не представляват движими вещи и не са годен обект на правото на собственост, нито че прехвърлителни сделки с тези ресурси, преди изваждането им от водоема, са недопустими. Не са изложени и никакви доводи относно визираните в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки, които в случая липсват.
Очевидната неправилност като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен ”contra legem”, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или “extra legem”, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая сочените от касатора евентуални пороци на въззивното решение не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС.
С оглед изложеното обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97 от 11.01.2019г., постановено по гр.д.№ 1277/2018г. на Софийския апелативен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: