Р Е Ш Е Н И Е
№ 161/2019г.
гр. София, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при секретаря Росица Иванова
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 3803/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на В. Ю. Б. за отмяна на влезлите в сила решения от 12.05.2003 г. и от 16.01.2018г. , постановени по гр. д. № 8074/1996 г. на Софийския районен съд, 54 с-в.
В молбата за отмяна се твърди, че молителят се е снабдил с писмени документи, подробно описани в молбата за отмяна и приложени към нея, които според молителя са от съществено значение за изхода на делото, тъй като от тях се установявало, че апартаментът е придобит от неговия баща Ю. Н. Б. преди той да сключи граждански брак със С. Е. Ц.- Б. през 1963г., респ. че имотът не е бил съпружеска имуществена общност. Поддържа се, че макар документите да са му били известни, обективно е могъл да се снабди с тях едва при тяхното получаване от него през месец май 2019 г. Иска се отмяна на влезлите в сила решения на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по молбата Е. Д. Е. счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решението от 12.05.2003г. на Софийския районен съд е уважен предявеният от С. Е. Ц. –Б. срещу В. Ю.Б. иск с правна квалификация чл. 30, ал.1 ЗН като са намалени завещателните разпореждания, направени от Ю. Н. Б., починал на 30.04.1996г., с универсално саморъчно завещание от 26.09.1984г. в полза на В. Ю.Б. с 1/3 ид.част, необходима за възстановяване на запазената част от наследството му на ищцата и е допусната съдебна делба на недвижим имот – апартамент № 21, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] между С. Е. Ц. –Б. с квота 2/3 ид.части и В. Ю. Б. с квота 1/3 ид.част. С влязло в сила решение от 30.06.2010г. по гр.д.№ 7371/2009г. на Софийския градски съд първоинстанционното решение е оставен в сила в частта му, с която са определени правата на съделителите върху допуснатия до делба недвижим имот. В останалата му част решението не е било предмет на въззивно обжалване и е влязло в сила на 01.07.2003г. С решението от 16.01.2018г. по извършване на делбата имотът е изнесен на публична продан след прогласяване за обезсилено по право на основание чл.288, ал.7 ГПК/отм./ на предходно възлагателно решение от 21.12.2011г. Съделителката С. Е. Ц. –Б. е починала на 30.06.2014г. и е заместена от своя наследник по завещание Е. Д. Е..
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано процесният апартамент да е бил индивидуална собственост на наследодателя Ю. Н. Б., в полза на когото е издаден нот.акт № 99/10.02.1966г. по чл.55г ЗПИНМ/отм./ въз основа на писмо № 18374 от 29.06.1965г. на СГНС, тъй като по делото не е представен договорът за покупко-продажба, сключен по реда на чл.149, ал.2 ППЗПИНМ /отм./ между него и СУ”Строителство-СГНС”, по силата на който се прехвърля правото на собственост върху имота при спазване на предписаната в чл.18 ЗС писмена форма. Посочено е, че жилищата в новата сграда е могло да бъдат продавани на нуждаещи се граждани преди започване на строежа, по време на строежа или след неговото завършване, като в хипотезата на продажба на жилище, което още не е изградено /бъдеща вещ/ – правото на собственост се придобива от купувача от момента на създаване на вещта, както и че в тежест на молителя е било да установи, че договорът е сключен преди сключването на брак със С. Е. Ц. –Б. на 06.07.1963г., което не е сторено. С оглед на това е прието, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност съгласно чл.19, ал.1 СК от 1985г./отм./ и преживялата съпруга притежава 1/2 ид.част от него на лично основание, като и 1/6 ид.част по наследство от своя съпруг.
Молбата за отмяна на въззивното решение /на отмяна подлежи последното решение независимо от посоченото в молбата за отмяна/ и на решението по извършването на делбата е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
Отмяната по чл.303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Фактическият състав на втората хипотеза изисква да са налице нови писмени доказателства, които са съществували при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да се снабди с тях по обективни причини и да ги представи, за да бъдат съобразени от съда. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т.е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване.
В разглеждания случай, за да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителят се позова на писмени доказателства – протокол № 29 от 22.09.1957г., от който е видно, че ИК на СГНС е одобрил планово задание за проектиране на жилищни сгради от комплекса в[жк]; протокол № 47 от 26.12.1957г. за одобряване на градоустройственото решение на жилищния комплекс; идейни и технически проекти от 1958г. и протокол № 1 от 15.01.1959г., от който е видно, че ИК на СГНС е одобрил разпределението на терена на жилищния комплекс по зони и групи, стойностите на отделните апартаменти, стойностите за терен на отделните жилищни блокове и е отстъпил възмездно право на строеж върху държавния имот в[жк], определен за комплексно жилищно застрояване на купувачите на апартаменти върху съответната идеална част, припадаща се на закупения апартамент. Тези доказателства обаче с нищо не биха променили изводите на съда относно момента на придобиване на правото на собственост върху процесния апартамент, дори да се приеме, че през 1959 г. жилищният блок е бил построен, тъй като съдът е приел, в съответствие с дадените му в отменително решение № 1360 от 24.07.2009г. по гр.д.№ 4810/2007г. на ВКС, ІV г.о. задължителни указания, че съгласно действащата тогава нормативна уредба сключването на договора за продажбата на жилището в писмена форма съгласно чл.18 ЗС, с който се прехвърля правото на собственост от държавата, е могло да стане и след завършването на строежа. Единствено в хипотезата на продажба на бъдеща вещ, която не е установено да е налице, правото на собственост върху имота е могло да се придобие от момента на изграждането на жилищния блок, но по силата на договора за покупко-продажба, а не въз основа на взетото решение за отстъпване правото на строеж върху държавния имот на купувачите на апартаменти върху съответната идеална част, припадаща се на закупения апартамент, както погрешно смята молителят. Освен това не са налице данни за наличие на обективни причини, поради които молителят да не е могъл да се снабди с представените доказателства от Държавен архив и Направление архитектура и градоустройство по време на висящността на процеса и да ги представи по делото, поради което се налага изводът, че това се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото. Този извод с нищо не се променя от обстоятелството, че същият е правил опити да се снабди с удостоверения от “Софинвест” “ЕООД и Дирекция „Отчуждаване на недвижими имоти” към СО относно датата на издаване на акт 16 и на закупуване на процесния апартамент, а освен това следва да се отбележи, че представените копия на голяма част от документите са издадени още на 07.11.2012г..
С оглед изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение относно квотите на съделителите върху допуснатия до съдебна делба апартамент и на решението по извършване на делбата му следва се остави без уважение.
Тъй като решението на Софийския районен съд от 12.05.2003г. в останалата му част не е обжалвано и е влязло в сила на 01.07.2003г. при действието на ГПК /отм./, съгласно т.8 на ТР 7/2014г. на ОСГТК на ВКС не е допустима молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл пределният едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ от влизане в сила на решението. В случая този срок е изтекъл на 01.07.2004г., поради което подадената петнадесет години по-късно молба за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК молителят следва да заплати на ответника по молбата сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 600 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я без уважение молбата на В. Ю. Б. за отмяна на влязлото в сила решение от 30.06.2010г. по в.гр.д.№ 7371/2009г. на Софийския градски съд, ІІ-В, с-в, с което е оставено в сила решение от 12.05.2003г. по гр.д.№ 8074/1996г. на Софийския районен съд, 54 с-в, в частта, с която са определени правата на съделителите между С. Е. Ц. –Б. /заместена в хода на процеса от своя наследник по завещание Е. Д. Е./ и В. Ю. Б. върху допуснатия до делба недвижим имот – апартамент № 21, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] както и на решение от 16.01.2018г. по гр. д. № 8074/1996 г. на Софийския районен съд, 54 с-в, по извършване делбата на имота на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
О с т а в я без разглеждане молбата на В. Ю. Б. за отмяна на влязлото в сила решение от 12.05.2003г. по гр.д.№ 8074/1996г. на Софийския районен съд, 54 с-в, в останалата му част, с която е уважен искът по чл.30, ал.1 ЗН и е допусната делбата на имота между С. Е. Ц. –Б. /заместена в хода на процеса от своя наследник по завещание Е. Д. Е./ и В. Ю. Б..
О с ъ ж д а на В. Ю. Б. да заплати на Е. Д. Е. сумата 600 лв./шестстотин лева/ разноски.
Р е ш е н и е т о в частта, с която се оставя без разглеждане молбата за отмяна има характер на определение и подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: