О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр. София, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 2372/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. П. Н., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат В. И., срещу определение № 424/29.01.2019 г. по в. ч. гр. д. № 27/2019 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Касаторът твърди, че обжалваното определение е нищожно, евентуално неправилно /необосновано/ – постановено в нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 121, ал. 4 КРБ, с искане за прогласяване на неговата нищожност, обезсилването или отмяната му, даване ход на делото по същество и разглеждане на възраженията за нищожността като обуславящи правото на собственост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Твърди се противоречие с ППВС № 1/13.07.1953 г. относно задължението на съда да се произнесе в определението си по доводите на жалбоподателя и изискването за точност, яснота и пълнота на мотивите; т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС за задължението на съда да изложи самостоятелни мотиви, и решение № 94/26.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г., ВКС, ІV г. о. по въпроса : може ли без да се обсъждат доводите на страната и без да се излагат мотиви да се разрешава въпросът дали едно дело е обусловено от друго и да се спира „обусловеното“ дело само с оглед собствеността, а не и в зависимост от нищожността, която изисква разглеждане, а не спиране. Определението е „очевидно в противоречие“ и с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС относно необходимостта въззивният съд да приложи служебно императивните правни норми, касаещи нищожността на договорите на ответниците – „обстоятелства, изключващи какъвто и да е довод за нейното преклудиране и оттук несъобразяване на собствеността или несъсобствеността”.
Ответникът по частната жалба – В. П. Н., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат П. Г., подава писмен отговор, в който поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Ответниците по частната жалба – Т. и Д. Б., Н. Н. и „ЕР ВИ ТРЕЙД“ ЕООД, гр.София, не вземат становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение № 11247/ 28.11.2018 г. по гр. д. № 83/2015 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е спряно производството по делото до приключване на гр. д. № 388/2013 г. по описа на Районен съд – Разлог.
За да постанови обжалваното определение, като се е позовал на практика на ВКС, въззивният съд е приел, че оспорването правата на съделителите в делбеното производство следва да стане до приключване на първото по делото заседание, където най-късно се въвеждат в процеса всички оспорвания и преюдициални въпроси, съгласно чл. 342 и чл. 343 ГПК. Изключение от това правило са случаите, когато преюдициалният спор относно правото на собственост на делбения имот и дали той има сънаследствен, респ. съсобствен характер или е индивидуална собственост на някой от съделителите, е въведен и по него е образуван отделен исков процес преди образуването на делбеното производство по отношение на същия този имот. В случая делбеното производство по гр. д. № 83/2015 г. по описа на Районен съд – Благоевград е образувано на 19.03.2014 г. по иск на Б. Н., а производството по гр. д. № 388/2013 г. по описа на Районен съд – Разлог по предявения от Б. Н. иск по чл. 108 ЗС за имотите, предмет на делбата, е образувано през 2013 г. Искът за собственост е предхождащ иска за делба, което обуславя преюдициалност на спора по чл. 108 ЗС. В производството по преюдициалното дело, по което по исков ред са предявени преюдициалните въпроси, които касаят и делбата, със сила на присъдено нещо ще бъде разрешен въпросът относно правото на собственост на процесните имоти, поради което производството по делбеното дело следва да бъде спряно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение (определение) се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Така поставените от касатора въпроси не могат да обосноват допускане касационно обжалване на определението в някоя от посочените хипотези на чл.280 ГПК. Въззивният съд след преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото е формирал решаващ извод, че са налице основания за спиране на производството по делбеното дело до приключване на това по чл. 108 ЗС, поради обуславящия характер на производството по установителния иск за собственост по отношение на искането за делба на спорните имоти във фазата по допускането й. Изложил е самостоятелни мотиви, които са ясни, точни и безпротиворечиви, като е съобразил и относимата практика относно приложимостта на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при обусловеност и връзка между делата. Следва да се посочи, че съгласно разясненията на ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, ВКС въззивният съд е длъжен да разреши спора по същество, без да е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания. Касаторът не е посочил и коя императивна материалноправна норма въззивният съд е следвало да приложи служебно в изпълнение на процесуалните си задължения по ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, а изложените доводи за преклудиране на възраженията за нищожност са неотносими. Поначало заявените от страната по делото по съответния процесуален ред искове, респ. възражения за нищожност на договор, подлежат на разглеждане по същество на съответния спор за собственост или съдебна делба. В случая решаващите изводи на въззивния съд са, че така предявените от настоящия жалбоподател последователно искове по чл.108 ЗС и за допускане на съдебна делба са в съотношение на преюдициалност на първия, тъй като с провеждането му ще се реши въпросът за собствеността по отношение на делбения имот. В останалата си част изложението съдържа само касационни оплаквания, касаещи правилността и обосноваността на обжалвания акт, които не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното определение по чл. 281, т. 3 ГПК.
Обжалваното определение не е и очевидно неправилно по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват и съмнения обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
Въпреки изхода на
производството по чл. 274, ал. 3 ГПК и направеното в отговора на частната касационната жалба искане, на ответника по жалбата В. П. Н., [населено място], не следва да се присъждат разноски, поради подаване на отговора след изтичане на едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 424/29.01.2019 г. по в. ч. гр. д. № 27/2019 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: