2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. С.. 06.02.2012 година
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Сн. Николова гр. д. N А – 1 по описа за 2012 година на Върховния касационен съд, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК, образувано по повдигнат от Търговищкия окръжен съд с определението му от 28.12.2011 год. по ч. гр. д. № 383/2011 год. спор за подсъдност с Административен съд, [населено място] относно компетентния да се произнесе съд по искането на Окръжна прокуратура – [населено място] за налагане на обезпечителни мерки по реда на чл. 83в ЗАНН.
Пред Административния съд, [населено място] е постъпило искане на Окръжна прокуратура – [населено място] за налагане на обезпечителни мерки – възбрана на описани недвижими имоти и запор на описани товарни автомобили, имущество, собственост на [фирма], [населено място], на основание чл. 83в ЗАНН, във връзка с производство по налагане на имуществена санкция на юридическото лице /ЮЛ/ по чл. 83а ЗАНН.
С определение от 27.12.2011 год. по образуваното адм. д. № 243/2011 год. този съд е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като предмет на искането е налагане на мерки за обезпечаване на имуществената санкция на ЮЛ по реда на ГПК, във вр. чл. 83в ЗАНН, поради което и компетентен съд за произнасяне е гражданският съд, а родово компетентният, съгласно чл. 390 ГПК е окръжният съд в [населено място], на който изпратил делото по подсъдност.
Последният с определението си от 28.12.2011 год. повдигнал спор за подсъдност, като приел, че искането за налагане на обезпечителни мерки е част от производството по глава Четвърта от ЗАНН, компетентността по което е на административния съд, съгласно измененията в ДВ бр. 39/2011 год. Препращането към реда по ГПК няма предвид различна подсъдност, а наличие на съответните предпоставки за допускане на обезпечението. Този извод е обосновал със систематичното място на разпоредбата на чл. 83в ЗАНН, неразделно свързана с производството по налагане на имуществената санкция, като обстоятелството, че прокурорът е поискал налагане на мерки по обезпечаване с отделно искане не обосновава извод за различна подсъдност.
Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа искането на прокурора е Административния съд, [населено място], като споделя изцяло изложените от окръжния съд съображения.
Предвидената в чл. 83а ЗАНН имуществена санкция за юридически лица се осъществява в производство пред административния съд, по предложение на прокурора, съгласно чл. 83б ЗАНН, като възможността за обезпечението й чрез съответните мерки е предвидено в следващата разпоредба на чл. 83в ЗАНН, като предпоставка за осигуряване на нейното събиране. Обезпечаване на имуществената санкция, чрез налагане на обезпечителните мерки, предвидени в ГПК, е в компетентността на административния съд, който разглежда производството по нея, поради което и препращането в чл. 83в ЗАНН към ГПК не може да обоснове извод за подсъдност на гражданския съд относно обезпечителните мерки, както неправилно е приел административният съд.
Поради изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 7 АПК
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искането на Окръжна прокуратура – [населено място] за налагане на обезпечителни мерки по чл. 83в ЗАНН – възбрана и запор върху посоченото имущество на [фирма] [населено място], е АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, [населено място], на който делото да се изпрати за разглеждане.
Препис от настоящето определение да се изпрати на Окръжен съд, [населено място] за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: