О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
С., 25.09.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на 20.09.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 3297 по описа за 2017 год.,по описа на Първо гражданско отделение, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7928/14.07.2017 г., подадена от П. В. К. от [населено място] срещу определение № 113/22.06.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2370/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, II г.о., с което се оставя без разглеждане частна жалба на П. В. К. срещу определение № 41/18.01.2017 г., постановено по гр.д. № 3652/2016 г. на ВКС, І г.о. в производство по реда на чл. 288 ГПК.
В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, като се иска неговата отмяна. Изложени са доводи, че определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, прегражда пътя на инстанционния контрол на въззивното съдебно решение, както и уредбата на касационното производство в ГПК противоречи на Конституцията на Република България, която предвижда триинстанционно производство.
Ответникът по жалбата Д. П. Х. чрез адв. Н. Х. в писмения си отговор изразява становище за недопустимост на подадената частна жалба.
При извършената проверка настоящият състав на II гражданско отделение на ВКС, приема следното:
Частната жалба е постъпила в срока за обжалване, посочен в чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от легитимирана страна, срещу акт на състав на ВКС, който съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, поради което е процесуално допустима, но неоснователна.
С определението си, предмет на настоящата частна жалба, ВКС, състав на Второ гражданско отделение, е оставил без разглеждане частната жалба от П. В. К. срещу определение № 41/18.01.2017 г., постановено по гр.д. № 3652/2016 г. на ВКС, І г.о., с което в производството по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2280/18.03.2016 г. по гр. д. № 1941/2014 г. на Софийски градски съд.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК предвижда възможност за обжалване с частна жалба на две категории определения – когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и когато възможността за обжалването му е изрично посочена в закона. Определението, с което не се допуска касационно обжалване на въззивно съдебно решение не е от категорията актове, за които е предвидена изрична възможност за обжалване с частна жалба, нито прегражда развитието на производството, въпреки изразеното от жалбоподателката становище.
В производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд извършва специфична проверка дали са налице установените в процесуалния закон предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване. Проверката, която касационният съд извършва по реда на чл. 288 ГПК е със специфичен предмет, но тя е същинска правораздавателна дейност. С проверката по чл. 288 ГПК производството не се прегражда – тя представлява етап от редовния инстанционен контрол, с който същият се изчерпва, в случай, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице. Процесуалният закон не установява принцип всяка подадена до ВКС жалба да бъде разгледана по същество – третата инстанция в ГПК е предвидена като факултативна.
Неоснователни са изложените в частната жалба оплаквания, за несъответствие на законовата уредба в ГПК с предвиденото в Конституцията на Република България триинстанционно производство. Липсва норма на Конституцията, която да постановява, че производството по граждански дела следва да бъде винаги триинстанционно, като Конституционният съд изрично се е произнасял в този смисъл – Решение № 16 от 16.06.1998 г. по к. д. № 7/98 г. на КС. По тази причина въвеждането с ГПК (в сила от 2008 г.) на факултативен достъп на обжалване пред трета инстанция не е противоконституционно, а е елемент от организацията и дейността на съдилищата, както е прието и в Решение № 4 от 16.06.2009 г. по к. д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, в което е изследван въпросът за конституционосъобразността на чл. 280, ал. 1, чл. 284, ал. 3, т. 1 и чл. 288 ГПК.
По изложените съображения определението по чл. 288 ГПК не попада в предметния обхват на някоя от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което правилно съдът е приел, че частната жалба срещу него е недопустима.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 113/22.06.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2370/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, II г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: