О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
С., 12.05.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на 11.05.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 1803 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх. № 1213/22.03.2017 г., подадена от В. Й. Г. срещу определение № 196/09.03.2017 г. по ч.гр.д. № 57/2017 г. на Разградски окръжен съд, с което е отменено определение № 295/08.11.2016 г. по гр. д. № 184/2016 г. на Кубратски районен съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, и е отхвърлена молбата на В. Й. Г. за изменение в частта за разноските на постановеното решение № 173/20.10.2016 г. по гр. д. № 184/2016 г. на Кубратски районен съд.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът заявява, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като съдът се е произнесъл по правни въпроси /цитирам/:
1. „Приложим ли е принципът за системното тълкуване и прилагане относно задължителната практика на ВКС, или е допустимо частичното й прилагане и излиза ли извън правораздавателната власт по-ниският по ранг съд, с допълнително тълкуване от негова страна на задължителната тълкувателна практика?“
2. „Списъкът за разноски условие ли е за присъждането за разноски, или действително става въпрос за помощ за пресмятане на съда и може ли съдът да не се съобрази с чл. 80 от ГПК?“
3. Може ли да бъде лишена страната в процеса от правото да направи възражение на разноските по делото чрез въпросния непредявен списък?“
С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал, че С. Й. С. – ответник в производството, образувано пред Районен съд Кубрат по иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК, се е явил в единственото проведено по делото открито съдебно заседание лично и с упълномощен от него адвокат, като последният в хода по същество е поискал при отхвърляне на иска в полза на ответника да бъдат присъдени разноски. Съдът е посочил,че не е бил представян списък за разноските по чл. 80 ГПК, а единствено договор за правна защита и съдействие, видно от който С. С. е заплатил на пълномощника си адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева,като при отхвърлянето на ищцовата претенция с постановеното решение № 173 от 20.10.2016г , във връзка с направеното искане за присъждане на разноски и представения договор за правна защита и съдействие, на ответника са присъдени 500,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е приел, че предназначението на списъка на разноските е да насочи съда при изчислението на разноските относно вида и размера на разходите, които страната иска да й се присъдят, и липсата на списък на разноските не лишава страната изобщо от правото да иска присъждането на такива, а преклудира единствено възможността на страната да иска преизчисляването им.
По допустимостта на касационното обжалване:
Съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно определение, първият и третият формулирани от касатора въпроси са неотносими и не са разрешавани с обжалвания акт.
По въпроса дали списъкът за разноски е предпоставка такива да бъдат присъдени въззивният съд е дал отговор в решаващите си мотиви, но касационният съд намира, че същият не е разрешен в противоречие, а напротив – в съответствие със задължителната практика на ВКС, обобщена в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според приетото в цитираната задължителна практика – т. 1, т. 2 и т. 9 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, условие да се присъдят разноските е те действително да са направени и извършването им да е доказано, като изрично се посочва, че договорът за правна защита и съдействие доказва извършването на разноски за адвокатско възнаграждение, ако възнаграждението е заплатено в брой, това обстоятелство е отразено в договора за правна помощ и същият е приложен по делото. Представянето на списък на разноските е процесуална предпоставка единствено за надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските, затова искане за изменение на решението в тази част, без страната да е представила списък по чл. 80 ГПК, би било недопустимо. Доказването, че разноските действително са извършени, е относимо към основателността на искането за присъждането им, а не към надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението в тази част.
По отношение наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която се позовава касаторът, във връзка с формулираните от него въпроси, последната предполага разрешеният от съда правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед на настъпили изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени /съгл. т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, като в случая касаторът не е изложил съображения в тази връзка.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 196/09.03.2017 г. по ч. гр. д. № 57/2017 г. на Разградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: