О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
С., 22.06.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на 20.06.2017год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ЗЛАТКА РУСЕВА
гр. д. № 5209 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба, вх. № 5876 от 26.05.2017 г., подадена от С. К. Ж. и Д. Д. Ж. чрез адвокат П. Т., с която се иска изменение на постановеното по настоящото дело определение № 195/04.05.2017 г. с искане претенцията за разноски на насрещната страна да бъде отхвърлена, евентуално – размерът на присъдените разноски да бъде намален.
Ответникът по молбата – С. Л., чрез адв. Н. Т., изразява становище за неоснователност на същата.
При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г. о., установи следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С определението, постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1005/20.07.2016 г. на Варненски окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 1002/2016 г. по описа на същия съд, с което се потвърждава решение № 722/26.02.2016 г. по гр.д. № 16405/2014 г. на Варненски районен съд за разпределението на ползването на недвижим имот на основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Касационната жалба на С. К. Ж. и Д. Д. Ж. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, съгласно редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, приета с ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г., в сила от 07.07.2015 г., производството по делото е прекратено, а на С. Д. Л. са присъдени извършените от нея разноски в производството пред ВКС в размер на 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
В съответствие с общото правило на чл. 78 ГПК страната има право й бъдат присъдени извършените от нея разноски, съобразно изхода на правния спор или ако с поведението си не е дала повод за завеждане на делото пред съответния съд.
В настоящия случай производството е било по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, като законът императивно е изключил от касационен контрол споровете с такъв предмет. Действащата към момента на подаване на касационната жалба законовата уредба не е предвиждала право на жалба в полза на касаторите и въпреки това те са депозирали такава, което е наложило изпращането на книжа и възможността за отговор на насрещната страна, който да се изготви или приподпише от адвокат, за което му се дължи и съответно възнаграждение. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно в представения писмен отговор и с оглед изхода на делото и че ответната страна по касационната жалба не е дала повод за образуване на производство пред Върховния касационен съд по изначално недопустимата касационна жалба разноски следва да й бъдат присъдени – чл. 78, ал. 2 ГПК. Цитираната от молителя съдебна практика е неотносима, тъй като е постановена при различна фактическа обстановка по дело с различен предмет.
Неоснователно е възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение от 500 лв., доколкото същото е съобразено с минималния размер, предвиден в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за изготвяне на отговор на касационна жалба – 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 5876 от 26.05.2017 г., подадена от С. К. Ж. и Д. Д. Ж. от [населено място], с която се иска изменение на определение № 195/04.05.2017 г., постановено по гр. д. № 5209/2016 г. в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: