О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
С., 26.09.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на 20.09.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ЗЛАТКА РУСЕВА
гр. д. № 3607 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба, вх. № 14374/26.06.2017 г. от Д. И. И. от [населено място], Б. Л. В. от [населено място] и К. Л. К. от [населено място] – всички чрез адв. Н. В., за отмяна на решение № 26/19.01.2017 г., с което е прекратено производството по гр. д. № 1152/2016 г. по описа на Районен съд Монтана. Решението за прекратяване на гражданското дело е потвърдено с определение от 22.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 63/2017 г. по описа на Окръжен съд Монтана.
В молбата се сочат отменителните основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК с доводи, че определението на окръжния съд не е било връчвано на молителите, с което е нарушено правото им да участват в производството и да представят относими за спора доказателства, както и че са налице нови писмени доказателства, с които не са могли да се снабдят своевременно, описани в молбата за отмяна.
В срока за отговор ответниците по молбата за отмяна – И. А. И. и З. К. К. чрез адв. К. И. Б. изразяват становище за недопустимост и неоснователност на подадената молба,като претендират разноски за настоящото производство.
При извършената проверка касационният съд констатира следното:
Подадената молба е процесуално недопустима.
Актът, чиято отмяна се иска, е постановен по гр. д. № 1152/2016 г. по описа на районен съд М., образувано по иск с правно основание чл. 76 ЗС. Извършени са действия по даване ход на делото и събиране на доказателства, даден е ход на устните състезания, като в открито заседание на 01.12.2016 г. за поправка на протокол по чл. 151 ГПК съдът е обявил устните състезания за приключили и е посочил ден, в който ще се произнесе с решение – 01.01.2017 г. С решение № 26 от 19.01.2017 г. производството по гр. д. № 1152/2016 г. на РС Монтана е прекратено, тъй като съдът е констатирал, че е налице процесуална пречка – искът за защита на нарушено владение е бил предявен след 6-месечния преклузивен срок.
Съдът постановява определения, когато не се произнася по съществото на правния спор, а дава разрешение на други въпроси по допустимостта на производството и неговото развитие (арг. чл. 252). Прекратителните определения, постановени във връзка с недопустимост на производството поради липса или ненадлежно упражняване на правото на иск, преграждат развитието на производството, като средството за защита срещу тях е обжалването им с частна жалба – чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. С обжалването им се защитава упражняването правото на иск на обжалващия, а не самото твърдяно от него субективно материално право. След влизането им в сила спорът за допустимостта на производството не може да бъде пререшаван, но правото на ищеца да получи търсената защита не се погасява.
Съгласно приетото в т. 6 от ТР № 7/2014 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК определенията, преграждащи по – нататъшното развитие на делото не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК,с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ на иска. Прекратителните определения нямат характеристиките на съдебните решения, единствено за които в закона е предвидена възможност за процесуалноправна защита чрез извънреден способ за съдебен контрол, а от друга страна законът не ги сочи изрично като съдебни актове, подлежащи на отмяна. Извънредният характер на производството по отмяна обуславя приложимостта му само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, каквото според мотивите към тълкувателното решение е единствено определението за прекратяване на делото поради отказ от иска.
В случая Районен съд Монтана не е разрешил по същество правния спор за субективното материално право на владелеца, а се е произнесъл дали са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иска по чл. 76 ЗС. Макар актът му да е обозначен като „решение“, същият безспорно има характер на определение, тъй като е разгледан въпросът за процесуалната недопустимост на производството, а не предметът на правния спор по същество, следователно не подлежи на отмяна по чл. 307 ГПК, съгласно приетото с т. 6 от ТР № 7/2014 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК.
Предвид изложеното, молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а на ответниците по молбата следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено на адв. К. И., видно от представения договор за правна защита и съдействие № 0076550/21.07.2017 г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба, вх. № 14374/26.06.2017 г. от Д. И. И. от [населено място], Б. Л. В. от [населено място] и К. Л. К. от [населено място] – всички чрез адв. Н. В., за отмяна на решение № 26/19.01.2017 г., с което е прекратено производството по гр. д. № 1152/2016 г. по описа на Районен съд Монтана, потвърдено с определение от 22.03.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 63/2017г. по описа на Окръжен съд Монтана.
ОСЪЖДА Д. И. И. от [населено място], Б. Л. В. от [населено място] и К. Л. К. от [населено място] да заплатят на И. А. И. и З. К. К. – и двамата от [населено място], сумата в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/ – адвокатско възнаграждение ,за настоящото производство.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: