О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
С., 25.05.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на 17.05.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията ЗЛАТКА РУСЕВА
ч. гр. д. № 1714 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх. № 3680/31.03.2017 г., подадена от Р. А. Ч. и Г. П. Ч. от [населено място], чрез пълномощника им адв. М. К., срещу определение № 160/17.03.2017 г., постановено по гр.д. № 4377/2016 г. на ВКС, I г.о. С обжалваното определение са оставени без разглеждане касационните жалби на Р. А. Ч. и Г. П. Ч. срещу решение № 223/30.05.2016 г. по гр. д. № 98/2016 г. на Смолянски окръжен съд, с което се потвърждава решение № 430/12.12.2015 г. по гр. д. № 825/2014 г. на Смолянски районен съд,с което са отхвърлени исковете на Р. А. Ч. и Г. П. Ч. за осъждането на Р. М. П., на основание чл. 76 ЗС, да им предаде владението върху урегулиран поземлен имот, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, находящи се в [населено място].
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Ответникът по жалбата Р. М. П., в писмения си отговор, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г. о., установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, съставът на ВКС е приел, че при предявяване на владелческите искове касаторите не са посочили тяхната цена, но са приложили удостоверение за данъчна оценка за урегулирания поземлен имот и сградата, която възлиза общо на 4236,30 лв. и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК размерът на цената на всеки от активно субективно съединените искове при условията на обикновено другарство е една четвърт от данъчната оценка – т.е. с цена 1055,08 лв., на която съответства и пропорционална държавна такса от 42,36 лева. Изложени са мотиви, че въпросът за цената на иска не е поставян от ответната страна по делото, нито е повдиган служебно от съда и като цена на владелческите искове съдът е възприел по-ниската от 750,00 лв., в какъвто смисъл може да се квалифицира да е становището на всеки от касаторите по този въпрос, съобразно приложения документ за внесена държавна такса към исковата молба (750.00 х 4 % = 30.00 лв.). Прието е, че обжалваното решение по владелческите искове е по гражданско дело, с цена на иска под 5000,00 лв., следователно не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /изм. с ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
Преценката на съда дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба. По правило цената на иска се определя от ищеца, но съдът не е обвързан от посоченото в исковата молба – съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК най-късно до първото съдебно заседание той може служебно да повдигне въпроса за цената на иска или да се произнесе при искане за това от ответната страна. Така посочената и определена цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото (съгл. ТР № 8 от 31.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГК).
Размерът на цената на иск за нарушено владение следва да се изчисли при прилагане на правилото на чл. 69, ал. 1, т. 3 вр. т. 2 ГПК – една четвърт от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право.
Видно от данните по делото, към исковата молба, подадена на 14.05.2014г., е приложено удостоверение за данъчна оценка от 14.03.2013 г., валидно до 30.06.2013 г., на процесните УПИ и сграда общо в размер на 4236,30 лв., като ј от тази сума възлиза на 1059,08 лв.
С Разпореждане № 299/16.05.2014 г. по гр. д. № 140/2014 г. на Златоградския районен съд/лист 23 от делото/,исковата молба е оставена без движение и на ищците са дадени указания да представят скица на имота, както и удостоверение за данъчна оценка на същия, а ако няма данъчна – пазарна оценка.С молба от 29.05.2014г./лист 31 от делото/ ищците са представили експертна оценка, изготвена от лицензиран оценител на 27.05.2014 г., според която пазарната стойност на УПИ ХХ-230, кв. 24 по плана на [населено място] и за построената в него сграда възлиза общо на 30842лв. Съгласно разпореждане № 333/30.05.2014 г. по гр. д. № 140/2014 г. на Районен съд Златоград/лист 40 от делото/, съдът е определил цената на иска по реда на чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК, като ј от общата пазарна стойност на УПИ и сградата – 7710,50 лева, и е указал на ищците да довнесат 278,42 лв. до пълния размер на изискуемата държавна такса, съобразно така определената цена на иска. Ищците са внесли в срок държавна такса в размер на 278,42 лв., като с разпореждане № 339/02.06.2014 г. съдът е констатирал, че нередовностите на исковата молба са отстранени и е продължил съдопроизводствените действия, изпращайки на ответника препис от исковата молба. Впоследствие въпросът за цената на иска не е повдиган служебно от съда, нито е поставян от ответника, съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК, поради което се налага изводът, че така определената цена на иска от 7710,50 лв., съобразно пазарната стойност на имота, се е стабилизирала. Постановеното по владелческите искове въззивно решение е по гражданско дело, като цената на всеки от предявените от обикновените другари субективно съединени искове, възлиза на 7710,50 лв. и надхвърля предвидения в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК имуществен праг, поради което обжалваното въззивно решение подлежи на касационен контрол.
С оглед изложеното, определението, с което касационните жалби са оставени без разглеждане, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на решаващия състав на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадените касационни жалби.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 160/17.03.2017 г., постановено по гр.д. № 4377/2016 г. на ВКС, I г.о., като ВРЪЩА делото на предходния състав на ВКС, ГК, I г.о. за продължаване на съдопроизводствените действия по подадените от Р. А. Ч. и Г. П. Ч. касационни жалби срещу решение № 223/30.05.2016 г. по гр. д. № 98/2016 г. на Смолянски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: