О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 01.07.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 1343 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби с вх.№ 40/04.01.2016г. на Л. И. Б., чрез адвокат Н. И. и с вх. №338/11.01.2016г. на В. И. Л., М. И. Д. и В. И. Л., чрез пълномощниците им адвокати Л. П. и В. Н., срещу въззивно решение № 2344/30.11.2015г., постановено по гр.д. № 2562/2015г. по описа на Апелативен съд – София.
Л. И. Б. обжалва въззивното решение в частта, с която спрямо нея е признато за установено, че ищците В. Л., М. Д. и В. Л. са собственици на подробно описан недвижими имот –апартамент №6, находящ се в [населено място], [улица],8,10. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение се обосновава в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните правни въпроси, конкретизирани съгласно разясненията на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК: 1. Обхваща ли силата на пресъдено нещо отношенията между насрещната страна и третото лице помагач. 2.Следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. 3. Налице ли е оспорване на констативен нотариален акт при отричане правото собственост по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Поддържа се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а също и че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС,без обаче да се сочи противоречие между конкретен въпрос и конкретно съдебно решение.
В. И. Л., М. И. Д. и В. И. Л. обжалват въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът им по чл.108 ЗС, предявен срещу Л. Б. за предаване владението върху същия апартамент. Искането за допускане касационно обжалване на решението се обосновава в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Поставя се въпрос дали поетите с предварителен договор задължения се погасяват със смъртта на длъжника, след като предварителният договор е договор с оглед на личността.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №145/2015г. по гр.д. № 3700/2012г. на Софийски градски съд в частта, с която Л. Б. е осъдена да предаде на В. Л., М. Д. и В. Л. владението на процесния апартамент. Постановено е друго , с което е признато за установено по отношение на Л. Б., че ищците В. Л., М. Д. и В. Л. са собственици на недвижимия имот. Отхвърлен е искът за предаване владението на същия имот. Първоинстанционното решение е отменено в частта по иска с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане обезщетение за ползването на процесния имот и е постановено друго, с което този иск е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд е приел, че с приложения констативен нотариален акт, неоспорен от ответната страна, като собственик на процесния имот се легитимира наследодателят на ищците В. И. Л., М. И. Д. и В. И. Л. – И. М. Л., заместен от тях в процеса при условията на чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. Собствеността е придобита по силата на запазено и реализирано право на строеж и чрез преустройство на апартамент № 6, от който се обособяват два по-малки имота, попадащи в границите на суперфициарната собственост, един от които е процесният ап.№ 6 А. Между И. М. Л. и [фирма] е сключен предварителен договор от 31.07.2001г., за покупко-продажба на апартамент № 6, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли собствеността, включително и на посочено от купувача трето лице. Ответникът Л. Б. владее процесния имот по силата на предварителен договор от 08.08.2002г., сключен с [фирма], като с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от И. М. Л. срещу [фирма] за предаване владението на процесния имот. В производството Л. И. Б. е конституирана като помагач на [фирма]. Въззивният съд е приел, че по това дело правото на собственост на ищеца е било основано на предварителен договор, сключен с [фирма] и договор за суперфиция от 1994г., учредена в полза на [фирма]. В настоящото производство правото на собственост е основано както на договора за суперфиция, така и на съставения констативен нотариален акт след завършване на обекта, неоспорен в производството. При това положение е неоснователен отводът за присъдено нещо. Вещно-транслативният ефект по силата на двата последователно сключени предварителни договора не е настъпил, тъй като с тях не се прехвърлят вещни права, както и че не е налице фактическият състав на придобивната давност, тъй като предварителният договор не е годно правно основание по смисъла на чл. 70 ЗС, ответникът е недобросъвестен владелец и не е изтекъл срокът по чл. 79, ал.1 ЗС до предявяване на иска. По силата на уговорките в действащите два предварителни договора ответникът владее имота на правно основание, противопоставимо на собствениците, поради което искът по чл. 108 ЗС в осъдителната му част е неоснователен. Такъв е искът с правно основание чл.59 ЗЗД след като ответникът упражнява фактическата власт на противопоставимо на ищеца правно основание.
Настоящият състав на ВКС, II, г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените правни въпроси от касатора Л. И. Б. не могат да обусловят допускане на касационно обжалване в сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. По първия въпрос е съобразена установената съдебна практика относно обективинте и субективни предели на силата на пресъдено нещо, а именно решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Въззивният съд е приел липса на тъждество между основанието на иска по приключилото производство и основанието на предявения иск, защото правото на собственост върху процесния имот се извежда от различни юридически факти, в т.ч. новонастъпили, поради което не е налице идентичност в предмета на двата иска. Ищецът е заявил настоящата искова претенция на друго основание, което не е разгледано и обхванато от сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. По тези съображения въпросът, свързан с установителното действие на влязлото в сила решение в отношенията помагач – насрещна страна е неотносим за изхода на делото. По втория поставен въпрос. Съдебната практика е уеднаквена с приетото по т. 2, б „А“ на ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, ВКС, а именно че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Обжалваното решение е съобразено с цитираното тълкувателното решение, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК. Третият въпрос е неотносим за изхода на делото. С ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, ВКС е прието, че оспорването на легитимиращото действие на констативния нотариален акт се изразява в доказване на свои права, противопоставими /изключващи/ на тези на титуляра на акта или в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание, или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта, като оспорването не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа. С оглед разясненията на ТР за оспорването на констативните нотариални актове не е необходимо нарочно процесуално действие – възражение, тъй като не се прилагат правилата на чл. 193 ГПК. Въззивният съд е разгледал правоизключващите възражения на ответника /възражението за придобивна давност/, поради което отбелязването в мотивната част на съдебния акт, че констативният нотариален акт не е оспорен, в смисъл, че липсва изрично възражение, не се е отразило на преценката относно основателността на защитата срещу иска.
Поставеният правен въпрос от касаторите В. И. Л., М. И. Д. и В. И. Л. също не обуславя допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая този правен въпрос се основава на теза, че предварителният договор е договор, който е сключен с оглед на личността. Налице е безпротиворечива константна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Така с ТР № 53 от 01.06.1963г. по гр.д. № 40/1963г., ОСГК е прието, че при сключен от наследодателя с трето лице предварителен договор за продажба на вещ, задължението на наследодателя за прехвърляне на вещта се разделя между неговите наследници и върху всеки от тях преминава такава част от задължението за прехвърляне собствеността на вещта, каквато съответства на придобитата от наследника идеална част от вещта. Правото на купувача срещу наследодателя да иска прехвърляне собствеността се превръща в право срещу всеки от наследниците за прехвърляне на притежаваната от последния идеална част от вещта. В редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК също се възприема тезата, че предварителният договор за продажба на вещ не е от категорията, който се сключва с оглед на личността: решение № 438/ 15.12.2011г. по гр.д. № 1338/2010г., IV г.о., решение № 283/ 09.11.2011г. по гр.д. № 1034/2010г., III г.о. и др. Настоящият състав споделя цитираната практика като намира, че тя не се нуждае от осъвременяване и промяна.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби. Предвид изхода на производството по чл.288 ГПК разноски не следва да се присъждат на страните.
С оглед изложеното, ВКС, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2344/30.11.2015г., постановено по в.гр.д. № 2562/2015г. по описа на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: