О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 06.11.2014г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4152/2014 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Т. и Г. Т. Т., двамата от А., срещу въззивно решение №616/28.03.2014г. по гр.дело № 2471/2013г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Сочи се, че съдът в противоречие с практиката на ВКС се е произнесъл по въпроса, че за да е налице основание за ново разпределение на ползването, следва да са настъпили нови обстоятелства, които да са съществени и да налагат преразглеждането на въпроса. Поставя се въпрос дали е налице правен интерес от преразпределение на ползването на съсобствен имот при настъпване на ново обстоятелство – изграждане на постройка, след като веднъж ползването е било разпределено по реда на чл.32,ал.2 ЗС, ако изначално искът по чл.32,ал.2 ЗС е бил недопустим поради липса на правен интерес и постройката е премахната в производство по чл.225 ЗУТ в хода на делото, на кой от двата юридически факта съдът трябва да се позове при прекратяване на производството с оглед разноските. Какви фактически действия може да извършва съсобственикът в определената му за ползване част, без същите да са основание за преразглеждане на ползването. Касаторите се позовават и прилагат решения на ВКС и на други съдилища.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалавното решение е обезсилено решение №208/2013г. по гр.д.№1334/2012г. на Асеновградския районен съд и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът по чл.32,ал.2 ЗС за разпределяне ползването на имот идентификатор 00702.522.31 по ККР на А. с площ 372 кв.м., предявен от В. Д. С. и Е. Л. С. против Е. Д. Т. и Г. Т. Т..
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на процесния имот при равни квоти. С решение №64/2004г. по гр.д.№33/2003г. на Асеновградския районен съд е извършено реално разпределение на имота. Твърденията в исковата молба са, че след влизане в сила на това решение ответниците са изградили в дворното място постройка с камина и барбекю, поради което са настъпили нови обстоятелства, обосноваващи правен интерес да се иска ново разпределение на ползването. От събрания доказателствен материал, въззивният съд е приел, че процесната постройка е премахната изцяло през месец август 2012г. от ответниците. Исковата молба е заведена на 25.07.2012г. Следователно към датата на завеждане на иска ищците са имали правен интерес да искат ново разпределение на ползването на съсобствения имот, но този интерес е отпаднал с премахването на постройката.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпроси не обуславя допускане на касационно обжалване в посочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай посочените от касатора въпроси са изцяло неотносими и не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Това е така, защото в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. и посочената от касаторите, въззивният съд е приел, че установеното по съдебен ред ползване на съсобствената вещ, може да бъде изменено по решение на съда само ако са налице нови обстоятелства, които поставят в несъответствие ползването с правата на съсобствениците. Поставените въпроси за това на кой юридически факт трябва да се позове съдът за да прекрати производството и какви фактически действия може да извършва съсобственикът в определената му за ползване част, без същите да са основание за преразглеждане на ползването са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд. Те са за това, че е отпаднал правният интерес от водене на иска по чл.32,ал.2 ЗС поради установеното по делото премахване на процесната постройка след завеждане на исковата молба.
Няма искане от ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което и такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №616/28.03.2014г. по гр.дело № 2471/2013г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: