3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1105
София 24.03. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
З. ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията З. Първанова гр. дело № 617/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. М. У. и Д. В. У., чрез пълномощника им С. В., срещу въззивно решение от 02.12.2009г. по гр.д. № 258/2005г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за решаване на правни въпроси в противоречие в хипотезите на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК. П. се процесуални въпроси относно това, дали е допустимо съдът да изгради своите фактически и правни изводи само въз основа на показанията на свидетели-роднини, които дават показания по свои предположения, като не отчита останалите доказателства.Въпросите са решени в противоречие с трайната практика на ВКС, освен това са решени противоречиво в решенията на първата и втората инстанция. Произнасянето по тях ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото за тълкуване на неясни правни разпоредби и за уеднаквяване на практиката.П. се и материалноправни въпроси: – актът за узаконяване съставлява ли документ за собственост и дали е задължително узаконяването да е на името на собственика на сградата, след като определена сграда не е изрично описана в договора за продажба на дворното място, следва ли да се приеме, че сградата също е предмет на продажбата, когато не е установено правото на собственост и ползването на имота, основателен ли са исковете по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.
Ответниците по касация не изразяват становище по жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 08.12.2004г. по гр.д.№531/2004г. на Софийския районен съд. По реда на чл.208 ГПК /отм./ е постановено друго, с което са уважени предявените от Л. М. И и П. Г. И. срещу З. М. У. и Д. В. У. искове с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ за признаване право на собственост на основание приращение по чл.92 ЗС на източно складово помещшение с площ 8,28 кв.м. и предверие на постройка с площ 38,41 кв.м., изградена до жилищната сграда в дворното място, находящо се в[населено място],ул.С.” № 26, за признаване правото на собственост на основание приращение и предаване владението на основание чл.108 ЗС на недвижими имоти – западно складово помещение с площ 8,26 кв.м. на постройка с площ 38,41 кв.м., изградена в до жилищната сграда в същото дворно място и за заплащане обезщетение за ползване на основание чл.59 ЗЗД на западното складово помещение за посочения период.
Въззивният съд е приел, че ищците са придобили в режим на СИО дворното място – УПИ VІ-46 с площ 565 кв.м., върху което са построени процесните постройки, с нотариален акт № 168/98г., обективиращ договор за покупко-продажба. По силата на договора са закупили и сутеренния етаж от построената в дворното място жилищна сграда и гараж с площ 16,5 кв.м. С нотариален акт № 34/2001г. З. У. е дарила на дъщеря си М. У. партерния /първи/ етаж от жилищната сграда, състояща се от сутерен, партерен/първи/, втори и тавански етаж, без мястото, върху което е построена сградата. С акт за узаконяване № 24/2002г. са узаконени двете складови помещения в мястото, съгласно архитектурен проект.Собствениците на мястото са собственици и на построеното в него по силата на приращението, освен ако не е установено друго. По делото не е установено друго – за постройките няма учредено или запазено право на строеж на други лица, поради което е приложима хипотезата на чл.92 ЗС. Освен това процесните постройки не са изключени от предмета на продажбата през 1998г., както е посочено за съответните етажи от сградата и приобретателят на мястото е техен собственик.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай поставените от касаторите процесуалноправни въпроси не могат да обуславят допускане касационно обжалване на решението. Те касаят преценката на доказателствата, извършена от въззивния съд и възприемането на фактическата обстановка. Релевираните доводи по отношение на обосноваността на обжалваното решение и преценката на доказателствата не могат да обосноват допускане касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК, тъй като се отнасят до основания за касирането му, съгласно разпоредбата на чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът за доказателствената стойност на акта за узаконяване относно правото на собственост е неотносим. Това е така, защото той не е обусловил крайния извод на съда относно правото на собственост в смисъл, че установява това право. Актът е преценяван по реда на чл.188 ГПК /отм./ заедно с останалите доказателства във връзка с твърденията на ищеца за момента на изграждане на процесните постройки в мястото. Поставените материалноправни въпроси също нямат самостоятелно значение за изхода на спора. Това е така, защото решаващият извод на въззивния съд е относно приложимостта на чл.92 ЗС, тъй като е приел, че ищците са собственици на дворното място, а оттук и на постройките в него, доколкото по делото не е установено друго. Въпросите за основателността на исковете по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. Те касаят изпълнението на доказателствена тежест в процеса, която съгласно разпоредбата на чл.127 ГПК /отм./ носи страната, позовала се на обстоятелства, на които основава твърденията и възражението си. При това положение приложените съдебни решения, не могат да бъдат преценени като относими към разглеждания случай.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Не се претендират разноски от ответниците по касация в настоящото производство, поради което и такива не следва да им се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.12.2009г. по гр.д. № 258/2005г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: