О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 21.11 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
З. ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията З. Първанова ч. гр. дело №425/2012г.
Производството е по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Х. Д., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Г.М., срещу определение №65/05.06.2012г. по ч.гр. дело № 143/2012 г. на Софийския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне процесуалноправен въпрос относно допустимостта на установителен иск за нищожност на завещание, ако ищецът по него не е оспорил завещанието в първата фаза на производството по съдебна делба между същите страни. Твърди се, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Прилагат се решения на ВКС.
Частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема, че не са налице сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението, поради следното :
С обжалваното определение е потвърдено определение по гр.д.№331/2011г. на РС-Етрополе за прекратяване на производството, поради недопустимост на иска. За да постанови определението въззивният съд е приел, че жалбоподателят Д. е предявил срещу ответниците П. и Б. установителен иск за обявяване нищожността на направени през 1998г. в полза на последните от И. Д. и А. Д. универсални саморъчни завещания, вписани с №5/2006г. и №4/2006г., поради това, че не са написани от завещателите и че датата е поставена след подписа на съответния завещател. Налице е решение по гр.д.№117/2008г. на РС-Етрополе, постановено в производство по делба на недвижими имоти между същите страни, по което дело са представени и приети същите две завещания. Самият жалбоподател твърди, че не е поставял на разглеждане в делбеното дело въпроса за нищожност на завещанията. Оспорването на завещанията е следвало да стане до провеждане на първото по делото съдебно заседание в делбеното производство, в което се въвеждат всички оспорвания и преюдициални въпроси, съгласно чл.342 и чл.343 ГПК.При така предвидената процесуална преклузия /специална спрямо общата по чл.133 ГПК/ е недопустимо в отделно по-късно заведено исково производство да се установява нищожност на завещателните разпореждания, респ. неистинност на документите, върху които са обективирани.
Повдигнатият от жалбоподателя правен въпрос е обуславящ изхода на спора. Даденото разрешение в обжалваното определение обаче не предполага допускане на касационно обжалване в посочените хипотези. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като производството и по двете дела се е развило по новия ГПК, а приложените решения са постановени по отменения ГПК/1952г./. Ето защо те са неотносими към повдигнатия въпрос за допустимост на предявения установителен иск и приложимостта на преклузиите по чл.133 и чл.342 и чл.343 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с установената вече съдебна практика, в т.ч. задължителна за него, изразена в определение №21/17.01.2011г., по ч.гр.д.№485/2010г. ВКС, І г.о. и решение №311/2011г. по гр.д.№503/2011г., ВКС, ІІ г.о. Съгласно тази практика непредявените в делбеното производство правоизключващи или правопогасяващи възражения – до приключване на първото по делото в първа фаза съдебно заседание съгласно чл.342 и чл.343 ГПК, не могат да се правят нито в по-късен момент на делото за делба, нито да бъдат предмет на иск в отделен процес. Това би довело до заобикаляне на процесуалния закон в частта му за преклузиите по чл.342 и чл.342 ГПК. Като се основава на уредените с новия ГПК преклузии за релевиране на възражения и оспорване на доказателства, ТР№5/2012г., ОСГТК, ВКС приема, че е недопустим иск за установяване неистинност на документ по чл.124,ал.4,изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по реда на чл.193,ал.1 ГПК.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №65/05.06.2012г. по ч.гр. дело № 143/2012 г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: