О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 04.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.10.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДАРВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5306/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№16963/14.06.2013г.,подадена от [фирма],гр.П., против решение №584/29.03.2013г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№1789/2012г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №1995//15.07.2009г. постановено по гр.д.№4023/2007г. на Пловдивски районен съд,ХІV гр.с. и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на [фирма],гр.П.,че Държавата,чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Областен управител на област П.,е собственик на недвижим имот,представляващ имот №0540001-Разсадника,”9-ти километър”,находящ се в [населено място], [община],с площ от 169,743 дка,находящ се в местността”Б.”,при описани в решението граници,ведно с находящите се в този имот сгради-двуетажен масивен кантон с площ от 82 кв.м,едноетажна помпена станция с площ от 1220кв.м,масивна административна сграда с площ от 62 кв.м и едноетажен масивен кантонерски дом с площ от 42кв.м,като осъжда [фирма],ГР.П. да заплати на Държавата,чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Областен управител на област П.,сумата от 3 195,18 лева,съдебно деловодни разноски,както и сумата 410,06 лева държавна такса по сметка на Пловдивски окръжен съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение предвидено в член 280,ал.1,т.1 от ГПК.
В точка първо римско от изложението се твърди,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,а именно/цитирам/:
„1.Допустимо ли е ,от гледна точка редовност на исковата молба,индивидуализацията на спорното материално право на собственост върху недвижим имот да се извърши по отменения план на населеното място,вместо актуалния такъв и какви са правомощията на въззивния съд,в случай,че установи индивидуализирането на имота не е извършено по този начин?”,в противоречие със задължителна практика на ВКС,като се позовава на решения,постановено по реда на член 290 от ГПК,а именно:
-Решение №11 от 01.02.2012г. по гр.д.№166/2011г.,Іго,където ВКС е приел,че:”когато предмет на спора е право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот,ищецът следва да посочи всички негови индивидуализиращи признаци-вид,местонахождение,граници,площ,номер по действащия кадастрален и регулационен или друг вид план,а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта-идентификатора на имота”В същото решение е посочено- в случай че местонахождeнието на спорния имот не е определено по този начин исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да я остави без движение със съответните указания,ако това не е направено от първоинстанционния съд следва въззивният съд да го изпълни,като при неизпълнение на това изискване, постановеното решение е недопустимо.
Наред с това се цитират и прилагат от касатора решения на ВКС-съответно решение по гр.д.№559/2009г.,ІІго и решение по гр.д.№1572/2009г.,Іго,където е посочено,че трайно установена съдебна практика е задължението на ищеца да индивидуализира спорния имот,съгласно действащия план.
Във второ римско от изложението си,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,разрешен в противоречие с практиката на ВКС,а именно/цитирам/:
„2.Допустимо ли е предмет на иск за собственост да бъде вещ,която не съществува към датата на подаване на исковата молба?”,като се позовава на
-Решение №408/25.08.2010г. по гр.д.№52/2009,Іго,по което е прието,че предмет на иска за собственост може да бъде само вещ,която съществува към момента на предявяване на исковата молба.Бъдеща вещ,която още не е възникнала,може да бъде предмет на валидна сделка,като продавачът очаква правомерно да я получи,такава вещ обаче не може да бъде предмет на съдебна защита и предявеният такъв иск ще е преждевременно заведен,както и не може със съдебно решение по член 108 от ЗС да се обособява вещта,която е предмет на защита.
Ответникът по касационната жалба Държавата,чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Областния управител на област П.,в писмения отговор заявява,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
В писмения си отговор,третото лице помагач А.”П. инфраструктура”,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че правото си на собственост върху процесния имот,по заявения иск за собственост ,ищецът-Държавата,основава на чл.77 от НДИ и писмо №575/05.06.1987г. на ОКРЪЖЕН ПЪТЕН КОМБИНАТ П.,на когото е било предоставено правото на оперативно управление,удостоверено с АДС №1780/1987г.,което държавно дружество впоследствие е било преименувано,а с приемане на Закона за пътищата/ДВ бр.26/200г./преобразуваното Главно управление на пътищата в Изпълнителна агенция”Пътища”,която осъществява своята дейност чрез териториални поделения-Областни пътни управления.Съдът е посочил,че ответникът”Пътно поддържане-П.”,първоначално е учредено като Е. с държавно участие-частичен правоприемник на Областно пътно управление,с разпореждане №6/2000г. на МС,като след учредяването му с приемо-предавателен протокол между тези две дружества,на ответника са предадени няколко недвижими имота,между които процесния имот,а впоследствие спрямо ответното Е. е осъществена приватизационна процедура,по силата на договор №РД-01-593/23.06.2004г. за приватизационна продажба на дружеството.След анализ на събрания доказателствен материал,въззивният съд е приел за установено наличието на първите два елемента от сложния фактически състав на член 17а от ЗППДОП/отм/,а именно:наличие на собственост в лицето на държавата по отношение на процесното имущество към момента на разпореждане №6/2000г. на МС за образуване на еднолични дружества с държавно участие и предоставяне на това процесно имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие-Държавен пътен комбинат П.,впоследствие преименуван на окръжно пътно управление и по силата на ЗП-имотът следва да се счита предоставен за оперативно управление на Пътно управление П., към момента на преобразуването му в Е.,като недоказан е останал третият елемент от този фактически състав,а именно процесният имот да е преминал в патримониума на ответното дружество като частичен правоприемник на активите и пасивите на ищеца.Съдът е отбелязъл,че приемо-предавателния протокол,на който ответното дружество се позовава,не е годен да удостовери прехвърляне на собственост върху посоченото имущество,включително процесното,тъй като не е утвърден по надлежния ред от компетентния по преобразуването орган,както и с оглед останалите доказателства по делото,е останало недоказано условието по член 17,ал.3,пр.ІІ от ЗППЗОП/отм/ по отношение на конкретното процесно имущество като част от активите на ответното дружество.
Поставеният в изложението на касатора като първи процесуално-правен въпрос,за който се твърди ,че е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС и се навеждат доводи за недопустимост на решението,не кореспондира на постановеното от въззивния по разрешения спор за собственост.Видно от изложеното в петитума на исковата молба,процесния имот е бил индивидуализиран,както по описанието му в АДС №1780/1987г.,така и по описанието му по приложения към молбата констативен нотариален акт за право на собственост №29,т.ІІ,рег.№3611,нот.дело №208/2006г. на нотариус Н. Х.-С.,с който е признато правото на собственост на ответното дружество,настоящ касатор.Видно от данните по делото,е била назначена и приета от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза,депозирана на лист 153 от делото,от вещо лице В. К.,със задача да индивидуализира имота, както по предишни,така и по сега действащи планове,във връзка с настъпила реституция по реда на ЗСПЗЗ,засягаща процесния имот,като в това заключение е дадено точно описание на вида,местонахождението и описанието на имота,проследено във времето,отразяването му в картата за възстановената собственост в землището на [населено място] и одобрената КК на населеното място.При постановяване на решението си,видно от отразеното в диспозитива на въззивното решение,описанието на имота е съобразено напълно с установената индивидуализация на имота,съобразно данните по заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза.Ето защо,не e налице твърдяното от касатора основание за недопустимост на постановеното въззивно решение,поради което то е в съответствие с посочената съдебна практика на ВКС.
По отношение на посочения като втори процесуалноправен въпрос,цитиран по-горе,съобразно изложението на касатора по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,същият неотносим към решаващи мотиви на съда по разрешения спор,не обуславя изхода на спора и правните изводи на съда по него.Също така, неотносима се явява и цитираната съдебна практика на ВКС,към разрешения с въззивното решение правен спор.
Във връзка с направеното с писмения отговор на третото лице помагач Агенция”П. инфраструктура” [населено място],искане са присъждане на разноски за настоящата инстанция,такива не следва да се присъждат,съгласно предвиденото в член 78,ал.10 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №584/29.03.2013г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1789/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: