4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
С. 27.06. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1292/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д., С. К. С., М. П. К., [населено място], чрез пълномощника им адвокат Т. С., срещу въззивно решение №810 от 17.06.2010г. по гр. дело №456/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение на В. и е постановено друго, с което е отхвърлен искът им с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение №250/2008г. по гр.д.№1240/2007г., ВКС, V г.о., в което е прието, че при наличие на колизия на права между реституирани собственици и лица, които понастоящем упражняват фактическа власт върху имота, претендирайки, че са придобили права, то в имота следва да е изградена сграда, отговаряща на изискванията на закона. Спорен е въпросът за наличие на сграда в процесния имот към 01.03.1991г. и какви характеристики следва да има същата, за да бъдат предпочетени правата на лицата по замяна. Съдът не е коментирал защо е налице застрояване. Видно от разрешението за строеж, касае се за лека постройка за сезонно ползване.Същата характеристика е въведена и в т.1,ал.3 на §1в ДР ППЗСПЗЗ относно постройка, която не се счита за сграда. Твърди се, че в чл.280,ал.1 не се съдържа дефиниция за съществен правен въпрос като понятието е субективно и по аргумент на ал.2 всички дела с обжалваем интерес над 1000 лева подлежат на касационно обжалване.
Ответниците по касация С. Д. Х. и М. Д. К. оспорват допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба в писмено становище.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е отменено решението от 21.01.2010г. по гр.д.№9180/2007г. на Варненския районен съд в частта, с която е бил уважен отрицателният установителен иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./, предявен от С. К. С., М. П. К., Д. С. Д. и Д. С. К. срещу С. Д. Х. и М. Д. К. за установяване, че ответниците не са собственици на реална част от недвижим имот, находящ се в м.”М.”, представляващ ПИ № 537 по ПНИ на СО”Т.” с площ на частта от 240 кв.м. Постановено е друго, с което е отхвърлен така предявеният отрицателен установителен иск. В останалата част, с която е отхвърлен отрицателният установителен иск, предявен от същите ищци срещу Г. К. К. и за същия имот, първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението си Варненският окръжен съд е приел, че на ищците в качеството им на наследници на Скули С., поч.1993г. с решение на ОСЗ №1066/2004г. им е признато правото на възстановяване в реални граници върху нива с площ 5,4 дка, находяща се в терен по §4 на В., м.”М.”.От техническата експертиза е прието за установено, че имот стар № 3942, записан на наследниците на С. по помощния план частично попада с площ 240 кв.м. в имот №537 по ПНИ, целият с площ 1002,25 кв.м., записан на ответниците С. Х. и М. К.. Те черпят права по договор за дарение, сключен с баща им с нот.акт № 118/1994г. П. им е придобил имота по замяна с протокол от 22.02.1972г. на Т. комисия и съставен въз основа на него нотариален акт № 150/1972г.Имотът по замяната и договора за дарение е идентичен с ПИ№537 по ПНИ. С разрешение за строеж №68/1982г. на праводателя на ответниците Др.К. е разрешено да построи сезонна постройка от 20 кв.м.Първоначално в имота е построена паянтова жилищна постройка, на бетонна основа с площ 12 кв.м., веранда към нея с площ 14 кв.м. и навес с площ 12 кв.м., използван за лятна кухня. Застрояването през 1994г. на солидна постройка – вила, е ирелевантно. Налице е хипотезата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ – имотът е получен по замяна с протокол по З. от праводателя на ответниците и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е застроен, поради което замяната остава в сила.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В разглеждания случай посоченото от касаторите в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК по отношение неправилните изводи на съда и обосноваността на обжалваното решение не е формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР правен въпрос. Необосноваността на въззивното решение не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Приложените съдебни актове не могат да бъдат преценени като относими към разглеждания случай. Доколкото извън касационните оплаквания изложението може да се сведе до въпроса за приложимостта в хипотезата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ на разпоредбата на §1в,ал.3,т.1 ДР ППЗСПЗЗ, на която каторът се позовава и в каквато връзка сочи решение №250/2008г. на ВКС, то този въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Приложеното решение не разглежда идентична хипотеза и не обосновава хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Разрешеният в него въпрос е за валидното придобиване съгласно изискванията на §4а ПЗР ЗСПЗЗ на правото на собственост чрез предвиденото изкупуване и при наличие на построена към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ сграда, която да не попада в изключенията на §1в,ал.3 ДР ППЗСПЗЗ. Следва да се разграничават случаите на реституцията по реда на ЗСПЗЗ, когато имотите са предоставени на лица за ползване с актове по §63 ПЗР П. и е налице колизия на права на бившите собственици и ползувателите, от случаите, когато реституцията касае имоти, предоставени в замяна по реда на З.. За последните правото на собственост на позоваващите се на замяната е под условие – тя остава в сила, ако е налице разпореждане с имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, или ако той е застроен. При това положение по отношение на построеното е неприложима тълкувателната норма на §1в,ал.3 ДР ППЗСПЗЗ, на която се позовава касаторът.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените основания на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №810 от 17.06.2010г. по гр. дело №456/2010 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: