2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1242
София, 21.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 24.11.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 931/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от [община],област В. против решение №306/12.03.2010г. на В. окръжен съд,постановено по гр.№1551/2010г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №1577/19.05.2009г.,постановено по гр.д.№9/2008г. по описа на В. районен съд,12 състав и вместо него е постановено:приема за установено по отношение на Ж. Г. Т. от[населено място],че ОБЩИНА А. не е собственик на недвижимия имот ,описан в решението.
В мотивираното си изложение,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото,в противоречие с практиката на ВКС,свързана с правото на държавна,респ.общинска собственост относно следните въпроси:имот,за който е съставен акт за общинска собственост по реда на параграф 42 от ПЗР на ЗОС и зачитането на доказателствената сила на акта от съда за доказване правото на собственост,докато не бъде оборен по надлежния ред,както и следвало ли е съдът да се съобрази с нормата на член 5 от ЗОбС,като се позова на решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,както и решнеие на ВКС,постановено по реда на член 290 от ГПК,основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба Ж. Г. Т.,в писменото си възражение,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съде приел,че въпреки представеното копие на А. №322/1985г.,не може да обосонове извод,че имота е станал държавна собственост,тъй като не са събрани доказателства за основанието на което същия е станал такава,поради което по силата на параграф 42 от ПЗР на ЗОС,същия на може да премине в собственост на общината.
С оглед твърденията на касатора в мотивираното му изложение за допускане на касационно обжалване и приложените съдебни актове,постановени от ВКС,касационният съд намира,че така поставените въпроси,разрешени от съда с въззивното решение,обуславят наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК/съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-т.3/,са разрешени противоречиво от съдилищата,съгласно постановеното с решение №1296/17.12.2008г. по гр.д.№5083/2007г.,ІГО по описа на ВКС, и решение №387/27.04.2009г. по гр.д.№233/2008г. по описа на ВКС,ІГО,по сходни казуси,поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на това основание.
Касационният съд намира,че не е налице основанието на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,тъй като посоченото съдебно решение на ВКС,постановено по реда на член 290 от ГПК,обуславящо постоянна практика на ВКС,е неотносимо към настоящия казус.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №306/12.03.2010г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№1551/2009г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба,като указва на касатора ОБЩИНА А.,в едноседмичен срок от съобщението да представи документ по делото за внесена държавна такса в размер на 25 лева по сметка на ВКС,съгласно член 18 ал.2 от Тарифата за държавни такси,които се събират по ГПК.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: