О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
гр. София, 14.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5475/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. П. от [населено място] срещу въззивно решение от 14.05.15г., постановено по в.гр.д.№ 71/15г. на Монтанския окръжен съд в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение от 05.12.14г. по гр.д.№ 70273/13г. на Монтанския районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователен предявения от В. Д. П. против Ц. Д. В. иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищцата върху ? ид.част от сграда с идентификатор 48489.9.515.5 по кадастралната карта на [населено място], както и искането за отмяна на констативен нот.акт за собственост № 132/10г. над ? идеална част от имота.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесната сграда е построена от наследодателя на страните Д. Г. Р., починал през 1995г., в собственото му дворно място, която първоначално е представлявала работилница с навес. В мястото съществуват и други сгради, вкл. голяма жилищна сграда. След смъртта си същият е оставил за свои наследници по закон три дъщери /две от тях са страните по настоящото дело/, както и съпругата си Д. М. Р., починала през 2012г., която с договор от 22.06.10г. е продала наследството от съпруга си на ищцата в първоинстанционното производство. Процесната сграда е обитавана още приживе на бащата на страните от ответницата и нейното семейство, която единствена е имала ключ от имота, извършвала е ремонти и преустройства и е отдавала част от него под наем. Майката на страните до смъртта си е живяла в голямата къща, където е посещавана от дъщерите си и е споделяла, че малката къща ще остане за ответницата, а голямата за двете й сестри. С нот.акт № 27/10 г. ответницата е призната за собственик на процесната сграда по давност.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ответницата след смъртта на наследодателя на страните е завладяла целия имот за себе си, отричайки по явен и недвусмислен начин владението на останалите му наследници, които действия са доведени до тяхното знание, поради което е придобила техните наследствени части от имота по давност на основание чл.79, ал.1 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос /чл.69 ЗС/, който е решил в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата М. К. Г. счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска, а останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, а според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Според диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая в изложението не е формулиран конкретен правен въпрос, а вместо това са направени общи касационни оплаквания за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, имащи отношение към правилността на постановеното решение, по които ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство по селектиране на касационната жалба.
Освен това не е налице никакво противоречие на въззивното решение с ТР № 1/12г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича собствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част той следва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. В случая съдът не е взел друго становище по този въпрос, а е приел че такива действия са налице. Според съдебната практика тези действия могат да бъдат различни по своя характер, като преценката дали с тях се обективира намерението на съсобственика да владее частите на останалите съсобственици за себе си се извършва конкретно за всеки отделен случай и е предоставена на решаващия съд.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 14.05.15г., постановено по в.гр.д.№ 71/15г. на Монтанския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: