О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 15.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.10.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4530/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№16612/13.02.2013г.,подадена от Н. С. С. от [населено място],чрез пълномощника й адвокат Н. И.,против решение от 28.01.2013г. на Софийски градски съд,го,ІІ-В състав,постановено по гр.д.№1211/2010г. по описа на същия съд,с което отменя решение от 26.11.2009г. по гр.д.№783/1989г. по описа на Софийски районен съд,33 състав,в посочената част и вместо него е постановено:
-поставя в дял на А. Ц. Д. на основание член 292 от ГПК/отм/ следния недвижим имот:апартамент №6,находящ се на втори етаж/първи над партера/,състоящ се от една стая,хол,кухня,баня-клозет,антре с площ от 50кв.м при описани съседи на апартамента,заедно с избено помещение №4,при описани съседи и с таванско помещение №3,заедно с 7,21% идеални части от общите части на сградата и толкова ид.части от дворното място,върху което е построена сградата,цялото с площ от 298 кв.м,находящо се на адрес:гр.София, [улица]/стар №10/,съставляващо парцел ІІ-11 в.кв.24,местност буката, по плана на [населено място],1/2 ид.ч. от който имот са прехвърлени от А. Ц. Д. на третото лице-помагач Б. М. С. по договор за покупко-продажба,обективиран с нот.акт,т.138,акт 110,дело №27791/1994г.
-поставя в дял на Надежда С. С.,на основание член 292 от ГПК/отм/ следния недвижим имот:вилно място ,находящо се в [населено място],вилна зона”И.”,цялото с площ от 1055 кв.м и съставляващо парцел 17-352 от кв.ІІІ по плана на [населено място] при описани съседи,заедно с построената в мястото вилна сграда,състояща се от стая ,кухня и входно антре с площ от 30кв.м,салонен бюфет.
-осъжда А. Ц. Д. да заплати на Н. С. С. сумата от 400 лева за уравнение на дела й,като решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца-Б. М. С. от [населено място].
В изложението си,приложено към касационната жалба касаторът заявява/цитирам/:
„При постановяване на решението си възивният съд се е произнесъл по съществен материално правен и процесуален въпрос,който е решен в противоречие с трайната практика на ВКС и в същото време този въпрос е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
Основният въпрос мотивирал Софийски градски съд да извърши съдебната делба по реда на член 292 от ГПК/отм/ и да постави в дял на ищцата имота представляващ апартамент №6,находящ се в [населено място], [улица],е този,свързан и приет за безспорен за извършени подобрения в имота от страна на трето лице помагач,които налагат този имот за бъде предоставен в собственост на ищцата.И второ,поставяйки го в дял на ищцата,съдът приема,че по този начин ще се охранят и запазят интересите на третото лице помагач,което е закупило процесния имот след завеждане на исковата молба за делба.Освен това,продължава съдът,третото лице помагач владее имота и е направило подобрения в него.”,поради което/цитирам/:
„Решението е постановено в противоречие с точка 5 от Постановление №7/73.”
На второ място касаторът твърди/цитирам/:
„Поставят се и въпроси,по които съдът е дал неправилни отговори и които са от значение за правилното решаване на спора:1/Може ли страна да черпи права от недобросъвестното си правно поведение.Това е ищцата,която по време на делото за съдебна делба е продала целия имот на третото лице помагач.Такава недобросъвестност проявява и третото лице помагач,което купува имота,предмет на съдебен спор,и което за да не му се накърнят интересите,съдът възлага апартамента на неговия недобросъвестен продавач.Използвайки този начин на процедиране,всеки недобросъвестен съделител би могъл да заобиколи закона и неправомерно да получи имот,към който се стреми и който не би могъл да получи по нормалния,законен път.2/Вторият въпрос е има ли обективни критерии за понятието „големи преустройства” и значителни имуществени спорове”,какво трябва да бъде съотношението между цената на имотите и извършените преустройство,респективно има ли обективен критерий на понятието „значителни имуществени спорове”3/Третият въпрос е следният”Обстоятелството,че единият съделител живее в делбеното жилище може ли да обоснове извършването на делбата чрез разпределение,като този имот бъде поставен в дял на живеещия в него съделител.4/Четвъртия въпрос е:Може ли имуществени или неимуществени отношения между съделител и трето лице помагач в делбеното производство да бъда основание за извършване на делбата по реда на чл.353 от ГПК за избягване на техните спорове във връзка с един от делбените имоти?”
В края на изложението си,касаторът се позовава и излага доводи във връзка с постановено и влязло в законна сила решение по член 33 ал.2 от ЗС,което обаче е депозирано с молба след постановяване на въззивното решение и не е било прието в това производство,нито е обсъждано от въззивния съд,поради което не следва да се има предвид и в настоящото производство.
В писмения си отговор на касационната жалба,третото лице помагач Б. М. С.,чрез пълномощника си адвокат П. А.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че делбата на процесните недвижими имоти,следва да се извърши чрез разпределение на имотите по член 292 ГПК/отм/,тъй като в случая тегленото на жребий се явява много неудобно,съобразно доказателствата по делото относно владението на процесните имоти,разпореждането на ищцата с ? идеална част от процесния апартамент по време на производството по делото,за което е настъпил вещно-транслативно действие по отношение на третото лице –помагач,което владее имота и е направило подобрения в същия,видно от заключението на допълнителната СТЕ.В резултат на този анализ на доказателствата по делото и като се е позовал на възприетото в съдебната практика-ППВС №7/73г./,съдът е стигнал до извода,че процесният апартамент следва да бъде поставен в дял на ищцата,а вилният имот да бъде поставен в дял на ответницата.
По отношение на заявеното от касатора наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касационният съд намира,че не е налице противоречиво разрешен правен въпрос,във връзка с избора на съда на начина за извършване на съдебна делба на процесните имоти,а именно извършването на съда по реда на член 292 от ГПК/отм/.Даденото от съда разрешение на този въпрос,не е в противоречие,а напротив в съответствие с възприетото в т.5 на Постановление №7/28.11.1973г. на Пленума на ВС,според което тегленето на жребий трябва да се счете много неудобно в случаите,когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения или пък може да породи значителни спорове между съделителите,като в тези случаи разпределението на допуснатите до делба имоти,когато за всеки от съделители има имот,се извършва от съда,без да се тегли жребий.С оглед на изложеното в решаващите мотиви на въззивното решение,приемайки че делбата следва да се извърши по реда на член 292 от ГПК/отм/ ,съдът се е съобразил с посочените критерии в цитираната по-горе задължителна съдебна практика,които обуславят именно приложението на този способ за извършване на съдебната делба,при наличие на установеното с доказателствата по делото.
Във втората част от изложението си,касаторът се позовава на разрешаване на правни въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280,ал.1,т.3 от ГПК.
Съгласно т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване.Видно от цитираното по-горе съдържание на изложението на касатора ,в тази посока липсват изложени доводи.По-скоро в същото се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,като се твърди,че съдът е дал неправилни отговори на възраженията на касатора за недобросъвестно правно поведение на страната и други обстоятелства,установени с доказателства по делото,които според последния са довели до неправилни изводи на съда.Тези касационни оплаквания са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК,защото преценката за законосъобразност на въззивното решение,ще се извърши след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.01.2013г. на Софийски градски съд,гражданско отделение ІІ-В състав,постановено по гр.д.№1211/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателн
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: