О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
гр. София,01.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 630/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. В. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 927 от 04.06.2012г. (в решението погрешно е посочена 2011г.), постановено по гр.д.№ 748/12г. на Пловдивския окръжен съд, 10 с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 65 от 06.01.12г. по гр.д.№ 15417/10г. на Пловдивския районен съд, ХVІ с-в, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. В. М. против [фирма], [населено място] иск по чл.53, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че одобрената през 2009г кадастрална карта на [населено място] съдържа съществена грешка, изразяваща се в липсата на заснемане на 868 кв.м. от бивш имот № 115 по КРП от 1953г., попадащи по КК на [населено място] в североизточната част на ПИ с идентификатор 56784.504.379, целия с площ от 8 509 кв.м., както и че към момента на одобряването на кадастралната карта ищецът е бил собственик на 1/6 ид.част по наследство от своя баща на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство не се легитимира като собственик на процесния имот по силата на реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като същият е отчужден по улично регулационния план през 1953г. за улица, ж.п. сервитут и мероприятие за държавно предприятие и съгласно действалата тогава редакция на чл.39 ЗПИНМ /отм./ това е станало по силата на самата регулация от влизането й в сила, като заплащането на обезщетението до изменението на посочената разпоредба през 1956г. е без правно значение, т.е. че не е налице отнемане на имота без законово основание или не по установения законов ред.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че в противоречие с практиката на съдилищата въззивният съд не е приложил правилно материалния закон, както и че се е произнесъл по въпросите: когато има отреждане по регулация за одържавен имот, но записите в общинските документи са на името на бившите собственици- това официален свидетелстващ документ ли е и може ли да се оборва съдържанието с други писмени документи; с каква доказателствена сила се ползват протоколи за оценка на недвижим имот и годно доказателство ли са те, че определената като обезщетение сума е получено от лицето, посочено като собственик, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В случая касаторът не е посочил правните въпроси, по които се е произнесъл въззивинят съд и които са решени в противоречие с представената от него задължителна (Р № 6 по гр.д.№ 2760/08г., ІІ г.о.) е незадължителна ( Р № 119 по гр.д.№ 867/08г., ІІІ г.о., Р № 173 по гр.д.№ 709/08г., І г.о. и Р № 395 по гр.д.№ 170/08г., ІІІ г.о.) практика на ВКС, поради което тези решения не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, още повече, че със същите са разгледани други, различни от настоящата хипотези и никакво противоречие с тях не съществува.
Според дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение задължителни разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като разрешеният в обжалваното решение правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В разгледания случай поставените от касатора въпроси са твърде общо формулирани, по тях във въззивното решение липсва произнасяне и същите не обуславят изхода на спора, поради което те също не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, още повече, че посочените по-горе допълнителни предпоставки по отношение на тях не са налице.
С оглед на казаното подадената Х. В. М. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 927 от 04.06.2012г., постановено по гр.д.№ 748/12г. на Пловдивския окръжен съд, 10 с-в.
О с ъ ж д а Х. В. М. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: