3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
С., 27.06..2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.06.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 433/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. Ц. М. от [населено място] против решение №635/23.12.2010г. на Плевенски окръжен съд,постановено по гр.д.№933/2010г. по описа на същия съд.
В началото на касационната си жалба,касаторът заявява,че/цитирам/:
„Считам че с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по съществен материално-правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото и е решен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК и които обстоятелства се явяват основание за допустимост на касационната жалба и по-конкретно:
В случая съдът се е произнесъл по въпрос,по които константната съдебна практика е в обратен смисъл на постановеното решение.Мотивите на решението и изводите,направени от съда,са в противоречие със събраните доказателства,от които може да се направи извода,че е налице неправилно определяне на квотите на съделителите,което е резултат от допускането на съдебна делба между наследници извън предвидените в член 14 З. и част от които наследници,не би следвало да участват в подялбата/Разпореждане в ДВ бр.17 от 1991г. и бр.45 от 1995г.,с което се прекратява давностния срок на член 14 З.,поради което липсва факта на съсобственост между страните./Възлагането на спорната земеделска земя е извършено с протокол от 03.03.1992г. и правото на обжалване в 14 дневен срок не е упражнено.Има извършен отказ от наследство на 10.03.1992г.,вписано в Районен съд Плевен,а комасационният план влиза в сила на 08.08.1992г.Възстановената собственост по протокол №7 от 1992г. на И. Ц. М. и отказа от наследство водят до извода,че единствен наследник и собственик на имота е И. Ц. М..”след което се излага,какво касатора счита като доказани обстоятелства по делото и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение приключва със /цитирам/:
„В този смисъл,считам,че в случая е налице хипотезата ,предвидена в член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,а именно касае се за случай,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,тъй като става въпрос за недвижим имот,който е със значителна стойност,представлява сериозен материален интерес и е важно да бъде постановено решение,което да бъде справедливо и да почива на събраните по делото доказателства и е решен в противоречие с практиката на ВКС.А също е важно ВКС да се произнесе по делото с оглед уеднаквяване на практиката на съдилищата по такъв казус.
Поради изложеното и на основание т.3 от ГПК ,Ви моля да допуснете касационно обжалване и да разгледате делото.”
Ответниците по касационната жалба Ц. Д.,В. С. и С. С.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на възззивно решение и молят същото да не се допуска.
Преди всичко,в изложението си по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на делото,индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил волята на съда,обективирана в решението му.Този правен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело за формиране на решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Видно от горепосоченото съдържание на изложението на касатора,цитирано почти изцяло,в същото липсва формулиран правен въпрос,а се излагат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване.Това е така,защото проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил изводите на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
С оглед искането на ответниците по касационната жалба Ц. К. Д.,В. Д. С. и С. Д. С.,за присъждане на направените в настоящата касационна инстанция разноски по делото,същите възлизат на 450 лева,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения с отговора договор за правна помощ,което следва да се присъди на основание член 78 ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №635 от 23.12.2010г. на Плевенски окръжен съд,ІІІ-ти състав,гражданска колегия,постановено по гр.д.№933/2010г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Н. Ц. М. от [населено място] да заплати на Ц. К. Д.,В. Д. С. и С. Д. С. сумата 450 лева/четиристотин и петдесет лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: