О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№271
С., 25.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията П. гр. дело № 1546/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Обзор бийч клуб І” Е. /н/, [населено място], чрез синдика му адвокат С. М., срещу въззивно решение №66/09.09.2014г. по гр. дело №189/2014г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на подобрения върху чужд имот в размер на 1 061 513,55 лева – укрепване на терен, проектиране, грубо строителство, административни разходи за разрешение за проектиране, строителство и управление, инвеститорски контрол на 20 апартамента и канцелария. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по следния материалноправен въпрос : представляват ли подобрения върху недвижим имот строителни мероприятия, извършени в изпълнение на предварителен договор за строителство и продажба, по силата на който е уговорено вместо цената на прехвърления имот в пари, продавачът да получи определен брой недвижими имоти /част от сграда/, които купувачът се задължава да строи срещу прехвърленото право на собственост. Твърди се, че касаторът е извършил реално всички дейности по проектиране, укрепване, строителство, вкл. е необходимото за получаване на всички административни разрешения в изпълнение на предварителен договор между страните, със знанието и съгласието на продавачите. Изпълненото по договора за строителство между страните е целено и желано от ответниците, поради което представлява подобрение по смисъла на закона, подлежащо на възмездяване.
Ответниците Н. Г. К. и С. И. К. оспорват жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение №33/2014г. по гр.д.№452/2012г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковите претенции на „Обзор бийч клуб І” Е./н/, чрез синдика С. М., против С. И. К. и Н. Г. К. с правно основание чл.59 ЗЗД и е прекратено производството по делото в тази част. В. решение е потвърдено в останалата част, с която е отхвърлен иск на дружеството срещу същите ответници за заплащане на 3052 625, 15 лева, представляващи стойност на извършени от ищеца в недвижим имот /подробно описан/, собственост на ответниците, подобрения.
В. съд е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с два кумулатвивно съединени иска – по чл.74 ЗС и чл.59 ЗЗД. Съобразно ППВС №6/1974г. обезщетението на владелеца за извършени от него подобрения върху вещ, получена от него на придобивно основание, което по-късно е било унищожено, развалено или отменено, ако по време на извършването им подобрителят нито е знаел за предстоящото унищожаване, разваляне или отменяване на придобивното основание, нито е бил виновен за това, следва да стане по чл.72 ЗС.Когато вината за унищожаване, разваляне или отменяване на придобивното основание е била на подобрителя, обезщетяването му следва да стане на базата на недобросъвестното владение. Тъй като ищецът е имал качеството на недобросъвестен владелец и може да реализира правата си като такъв, то субсидиарният иск по чл.59 ЗЗД е недопустим.
Искът за заплащане на извършени в имота подобрения на основание чл.74 ЗС е приет за неоснователен. Между страните по делото е сключен договор за покупко-продажба на процесния УПИ, обективиран в нотариален акт №102/2007г. Уговорено е в него дружеството – купувач да заплати на продавачите К. продажната цена от 1 018 053 евро до 31.05.2008г. Тази продажна цена, претендирана като част от общия размер на претенцията, не представлява и не може да бъде претендирана като необходими разноски, направени от недобросъвестния владелец за запазване на вещта, нито като такива, довели до увеличението и. С решение на Бургаски апелативен съд по гр.д.№308/2011г., влязло в сила на 01.07.2012г. е уважен предявеният от К. срещу „Обзор бийч клуб І” Е. /н/ иск за разваляне на договора, поради неплащане на продажната цена и връщане на имота на продавачите. С решение от 13.12.2011г. е обявена неплатежоспособността на ищцовото дружество. На 02.02.2012г. е обявен списъкът на синдика на приетите вземания,одобрен по реда на ТЗ с определение от 12.03.2012г. Ответниците фигурират в списъка с прието вземане от 2 843 752,71 лева, от които 1 991 138,60 лева, представляващи цената на недвижим имот –УПИ ІV, кв.1 по плана на Обзор-„Ю. плаж”. С оглед на тези данни и приетите икономическа и технически експертизи по отношение на претендираните като извършени в имота подобрения е прието, че строителство на сгради в имота не е осъществено. Изпълнени са СМР за укрепване на строителен изкоп по одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж от 02.05.2007г. Тези работи са за гарантиране конструктивната устойчивост за конкретната проектирана сграда. Не може да се установи категорично, че изпълненото може да се използва към настоящия момент. Извършените разходи от ищеца не са необходими и не представляват полезни разноски /подобрения/.Те не са довели до увеличаване на стойността на имота, не го правят годен да задоволява нужди, които в дотогавашното си състояние не е могъл да задоволява. От експертизите става ясно, че по изградените във връзка с укрепването на ската пилоти е налице корозия, започнало е разрушаване на бетоновото покритие.От назначената от общината проверка е установено, че е налице опасност от свличане на почва, което може да компрометира цялата укрепителна конструкция. За неоснователна е приета и претенцията за разноски за временната ограда, поради това, че тя не е налице. В заключение съдът е приел, че върху процесния имот не е извършвано от ищеца такова материално въздействие, което да го прави годен да задоволява по-добре съответните нужди, или да дава доходи или повече добиви.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в обжалваната част, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай поставеният въпрос – представляват ли подобрения върху недвижим имот строителни мероприятия, извършени в изпълнение на предварителен договор за строителство и продажба, по силата на който е уговорено вместо цената на прехвърления имот в пари, продавачът да получи определен брой недвижими имоти /част от сграда/, които купувачът се задължава да строи срещу прехвърленото право на собственост, не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. В. съд е приел, че изпълнението или неизпълнението по предварителния договор за строителство и продажба на определени обекти, не е предмет на делото. Съобразил е влязлото в сила съдебно решение за разваляне поради неизпълнение на задължението за плащане на цената на договор за покупко-продажба по нот.акт №102/2007г. Освен това решаващите изводи на въззивния съд са за това, че независимо от основанието, на което се твърди, че са извършени подобрения, е налице неизпълнена от ищеца в процеса доказателствена тежест. Изпълнените СМР освен, че не са необходими за поддържането на имота разноски, не представляват и полезни такива /подобрения/. В останалата си част посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК относно допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. Изложеното в тази връзка представлява касационни оплаквания, които обаче не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Останалите доводи са за необоснованост на обжалваното решение. Наличието и обаче е основание по чл.281,ал.1,т.3 ГПК за касиране на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение, а не основание по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението в обжалваната част. В останалата част като необжалвано то е влязло в сила. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и данни такива да са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №66/09.09.2014г. по гр. дело №189/2014г. на Бургаския апелативен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: