О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр. София, 19.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 7079/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Б. и С. В. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № ІV-87 от 31.07.14г., постановено по в.гр.д.№ 730/14г. на Бургаския окръжен съд в с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 2255 от 21.01.14г. по гр.д.№ 7956/12г. на Бургаския районен съд, с което е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 07079.609.203 с площ от 544 кв.м. по кадастралната карта на [населено място] между Ж. Я. Д., Е. Т. И., Ж. Е. К., К. И. В., В. Х. В., К. Б. Б., З. Е. Б., С. Р. А., Ж. Б. Р., Р. М. Р., С. М. Р., В. Д. В., С. Д. В., В. С. Б., С. В. Б., Я. Н. Д., Н. Н. Д. /заместен от своите наследници по закон Д. Н. У. и Я. Н. Д./, С. Г. М., Ж. А. М., Т. С. Д. и И. С. К. и на поземлен имот с идентификатор 07079.609.271 с площ от 200 кв.м. по кадастралната карта на [населено място] между същите съделители с изключение на Ж. Б. Р. и С. М. Р. при посочените в решението квоти.
Прието е, че делбата на двата урегулирани поземлени имота е допустима независимо от обстоятелството, че същите са застроени със сгради в режим на етажна собственост, тъй като в случая са налице няколко групи съделители – такива, които имат права само в единия имот и такива, притежаващи права и в двата имота, като някои съдeлители притежават права в имотите и самостоятелни обекти в сградите, а други не притежават такива обекти. С оглед на това е прието, че дадените с ППВС № 2/82г., т.1, б.”д” и „е” задължителни разяснения в случая не намират приложение.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. задължен ли е въззивният съд да обсъди събраните от въззивната инстанция нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2, т.1 ГПК; 2. длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по допустимостта на нови доказателства по смисъла на този разпоредба в случаите, когато страната, когато страната, която е поискала приемането им твърди, че не е могла да ги узнае, посочи и представи до подаване на жалбата пред въззивната инстанция и представя доказателства за това; 3. длъжен ли е въззивният съд да приеме новите доказателства по смисъла на същата разпоредба, когато страната, която е поискала приемането им е доказала наличието на предпоставките за това /невъзможността да узнае, посочи и представи доказателствата до подаване на въззивната жалба/; 4 може ли да се допусне и извърши делба на два урегулирани поземлени имота /заедно/, в случай че не е изпълнено условието в единия да има жилища, отделна собственост на част от съделителите, а в другия – жилища на другите съделители и 5. следва ли да се приеме за незастроен имота, в който е имало сграда, но конструкцията й е до тава степен разрушена, че сградата вече не съществува върху такава и колко тежко трябва да е разрушението на конструкцията на сградата за да се заключи, че съществувалата някога постройка вече не може да се дефинира като „сграда”по смисъла на закона, респ. имотът, в който е ситуирана, като „застроен”. Поддържа се, че първите четири въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а петият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /второто основание се поддържа при условията на евентуалност и по отношение на четвъртия въпрос/.
Ответниците по жалбата Ж. Я. Д., Е. Т. И., Ж. Е. К., К. И. В., В. Х. В., К. Б. Б., З. Е. Б., С. Р. А., Ж. Б. Р., Р. М. Р., С. М. Р., В. Д. В. и С. Д. В. считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска, като претендират разноски. Останалите ответници не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая поставените от касаторите три процесуалноправни въпроса не обуславят изхода на спора, тъй като същите са поставени във връзка с направеното пред въззивния съд възражение, че построената в единия от имотите сграда е негодна за обитаване поради лошо състояние и е налице висящо административно производство по нейното премахване. Това обстоятелство обаче е правно ирелевантно и представените във връзка с него доказателства са неотносими към делото, тъй като предмет на делбата са два самостоятелни обекта на правото на собственост и съдът в съответствие с практиката на ВКС е приел, че всеки от тях поотделно подлежи на делба, доколкото права върху всеки от имотите притежават съделители, които не притежават права върху построените в тях сгради. Построените в имотите сгради не са предмет на делбата и обстоятелството за техническото състояние на едната от сградите в случая е без правно значение, още повече, че същата съществува и не се твърди нейното премахване да е разпоредено с влязъл в сила акт. С оглед на казаното по-горе и след като в случая не съществуват пречки да се допусне делбата на застроения имот, на още по-голямо основание според практиката на ВКС следва да се допусне делба на същия, в случай че е незастроен.
По четвъртия поставен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като посочената в него хипотеза не е приета за установена по делото, а освен това противоречие с представените във връзка този въпрос Р № 227 по гр.д.№ 316/10г., Р № 661 по гр.д.№ 1437/09г. и Р № 504 по гр.д.№ 376 на ВКС, І г.о. не е налице, тъй като същите се отнасят до различни от настоящата хипотези, а с представеното Р № 504 по гр.д.№ 376/96г. на ВС, І г.о. е разгледан аналогичен случай и също е прието, че когато страните са собственици на два урегулирани поземлени имота, но част от тях нямат права върху построените в имотите сгради, представляващи самостоятелни обекти на правото на собственост, делбата е допустима, респ. че дадените в т.1 на ППВС № 2/82г. разяснения не намират приложение.
В допълнение следва да се отбележи, че релевираното основание за допускане по чл.280, ал.1, т.3 ГПК посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС предпоставки липсват, тъй като по поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота на правната уредба и съществува богата съдебна практика, вкл. задължителна, с която обжалваното решение е съобразено.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да бъде осъдени да заплатят на ответниците по жалбата Ж. Д., Е. И., Ж. К., К. В., В. В., К. Б., З. Б., С. А., Ж. Р., Р. Р., С. Р., В. В. и С. В. сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 1500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № ІV-87 от 31.07.14г., постановено по в.гр.д.№ 730/14г. на Бургаския окръжен съд.
О с ъ ж д а В. С. Б. и С. В. Б. от [населено място] да заплатят на Ж. Я. Д., Е. Т. И., Ж. Е. К., К. И. В., В. Х. В., К. Б. Б., З. Е. Б., С. Р. А., Ж. Б. Р., Р. М. Р., С. М. Р., В. Д. В. и С. Д. В. сумата 1500 лв./хиляда и петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: