О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 08.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 4.10.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4823/2013 година
Производството е по член 274,ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№5136/27.03.2013г.,подадена от Т. Г. Б.,в качеството на изпълнителен директор на [фирма] [населено място],против определение № V-484/22.02.2013г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№172/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №10059/03.12.2012г. постановено по гр.д.№554/2012г. по описа на Бургаски районен съд за прекратяване на производството по делото.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Считам,че в настоящия случай е допустимо касационно обжалване на Определение V-484/22.02.2013г. по в.гр.д.№172/2013г. по описа на БОС на основание член 280,ал.1,точки 2 и 3 от ГПК,тъй като в посоченото решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.”,като в подкрепа на това касаторът проследява какво е производството по делото,посочва и се позовава на събрани по делото гласни доказателства и прави оплаквания ,че с постановеното определение съдът е направил неправилни и незаконосъобразни изводи,не е обсъдил и не е съобразил съществени за предмета на правния спор негови доводи.В края на изложението си касаторът твърди,че като е сторил това въззивният съд е в противоречие с цитираната от него практика на съдилища,долустоящи на ВКС,като прилага цитираните определения и решения.Следва да се отбележи,че за нито един от приложените към изложението съдебни актове, са налице данни,че същите са влезли в законна сила.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалвания въззивен съдебен акт,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от съдържанието на изложението на касатора,в същото само е цитирана нормата на член 280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК,без да се формулира правен въпрос,разрешен от въззивния съд,който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда. В останалата му част се излагат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за законосъобразността на постановения съдебен акт,ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № V-484/22.02.2013г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№172/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: