О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№289
С., 22.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.04.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5274/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх. № 4965/16.08.2016 г., подадена от А. И. К. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат К. А., против въззивно решение № 115/15.07.2016 г., на Ямболски окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 226/2016 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение № 99/ 17.02.2016 г. по гр.д. № 568/2015 г. по описа на Ямболски районен съд в обжалваната му пред въззивния съд част- за отхвърляне като неоснователен предявеният от А. И. К. иск по чл. 76 ЗН за обявяване на относителната недействителност на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. Акт № 134, том XII, рег. № 7686, дело № 1383/27.12.2012 г. на нотариус Е. Щ. и е допусната съдебна делба на недвижими имоти, индивидуализирани в решението, при следните квоти за съделителите: за А. И. К. – 3/9 идеални части; за Д. К. С. – 1/9 идеална част и за [фирма] – 5/9 идеални части.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и се иска неговата отмяна.
В срока за отговор ответниците не изразяват становище.
С решаващите си мотиви въззивният съд е приел, че имотите, предмет на делбата, съставляват цялото наследство на общия наследодател и с договорите за покупко-продажба и дарение, чиято недействителност се иска да се обяви, наследниците са се разпоредили в пълен обем с притежаваните от тях идеални части върху всички наследствени имоти – земеделски земи. Съдът е изложил мотиви, че разпоредбата на чл. 76 ЗН не се прилага, когато с акта на разпореждане сънаследникът се е разпоредил с цялата си идеална част от наследствен имот, изчерпващ наследството от този наследодател, защото в този случай хипотезата е аналогична на разпореждане с наследство по чл. 212 ЗЗД, като разрешението е аналогично както когато наследството се изчерпва с един имот, така и когато имотите са повече. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е отхвърлен искът по чл. 76 ЗН за обявяване на недействителността на извършена продажба на притежаваните от наследниците идеални части от земеделските земи, предмет на иска за делба, и е определил кръга лица, между които следва да се допусне делбата при квоти, съгласно чл. 5 ЗН. При определяне на квотите за съделителите съдът е достигнал до извод, че претенцията на съделителя А. К. за определяне на по-голям дял е неоснователна, тъй като спогодбата за доброволна делба от 31.08.1993 г., въз основа на която той претендира по-голям обем права в съсобствеността, не е породила правни последици, доколкото същата няма предмет, тъй като е сключена преди да са постановени конститутивните решения на Поземлената комисия за възстановяване правото на собственост върху наследствените земеделски земи, предмет на делбата, в стари реални граници с влезлия в сила план за земеразделяне.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касаторът заявява, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 ГПК по следните правни въпроси /цитирам/:
1. „Налице е сключен договор за доброволна делба, който е в предвидената от закона форма – с нотариална заверка на подписите. Сключената делба поставя в дял на моя доверител 37,500 дка и като такава в изискуемата от закона правна форма поражда целените правни последици. Коя от двете разпоредби действа в този случай, за да се приеме договорът за нищожен или действителен?“;
2. „Въззивният съд отхвърля предявените от нас претенции за произтичащи от този договор отношения. Този въпрос е производен от изводите на съда за действителността на сделката и ако съдът служебно прецени и следва да обяви за нищожен даден договор, следва ли да се произнесе по направеното от нас искане?“.
Към касационната жалба са приложени копия от задължителна съдебна практика – решение № 127 от 15.10.2015 г. по гр. д. № 6219/2014 г. на ВКС, II г.о., решение № 70/15.07.2014 г. по гр. д. № 7091/2013 г. на ВКС, решение № 187/20.04.2012 г. по гр. д. № 696/2011 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Преди всичко, съгласно приетото с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да формулира в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК, точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от съдържанието на горепосоченото изложение на касатора, същото не съдържа ясно формулиран правен въпрос по смисъла на приетото с горепосоченото тълкувателно решение на ВКС. Посочените като правни въпроси в цитираното по-горе изложение на касатора са напълно неотносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение, тъй като освен че освен са такива по същество на спора, последните не обуславят правните изводи на съда по делото.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115/15.07.2016 г., на Ямболски окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 226/2016 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: