Определение №21 от 13.1.2015 по гр. дело №6578/6578 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 21

София, 13.01.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.11.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 6578/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. М.-председател на Управителния съвет на етажна собственост на комплекс”П. 1”,гр.Б.,чрез пълномощника му адвокат И. Ж. Б.,против решение №3145/22.07.2014г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№452/2014г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо,а същото така неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Ответницата по касационната жалба Е. Г. К.,чрез пълномощника си адвокат Д. И. Г.-П.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а по същество-счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове по член 40 от ЗУЕС,с искане за отмяна на взетите от проведеното на 01.04.2013г. Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в режим на еажна собственост „Предела 1”,гр.Б. решения,които с постановеното решение са били отменени като незаконосъобразни.Съдът е посочил,че при постановяване на решението си,първоинстанционният съд не се е съобразил с допълнителната молба вх.№1709/04.06.2013г.,депозирана по делото пред РС Разлог/лист 32/ от ищцата Е. К.,с която уточнява искането,формулирано с исковата молба,а именно,че като счита цялата процедура по провеждане на общото събрание за опорочена,поддържа искане за отмяна на конкретно посочени решения- по пунктове от дневния ред,поради което е постановено недопустимо решение относно отмяната на всички решение на Общото събрание на ЕС,с изключение на заявените по горепосочената молба,за които въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за тяхната отмяна.След анализа на доказателствата по делото,във връзка с предвидената процедура по чл.22,ал.1 ЗУЕС,съдът е стигнал до извода,че е налице опорочаване на процедурата по свикване на ОС,което дава отражение върху законосъобразността на проведеното ОС.Съдът е приел,че е установено по делото и неправилно определяне на притежаваните от отделните собственици идеални части,чието отчитане по този начин води до промяна на кворума и мнозинството,също така е установено и нарушение на чл.14,ал.4 ЗУЕС за възможността едно лице да представлява най-много трима собственици и/или ползватели,като всяко от посочените нарушения на закона,представлява самостоятелно основание за отмяна на тези решения на ОС на ЕС.
В мотивираното си изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице хипотезите на член 280,ал.1т.1 и т. 3 ГПК,като се твърди/цитирам/:
„1.Първият процесуалноправен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:Кога се произнася съдът по нещо различно от това,с което е сезиран?”,като се навеждат доводи,че съдът е постановил недопустимо решение по непредявен иск,тъй като ищцата е направила искане за отмяна на четири решения на ОС.
Касационният намира,че постановеното решени е валидно и допустимо.Въззивният съд се е произнесъл по предявените искове с правно основание чл.40 ЗУЕС,като изрично се е съобразил с уточняването на ищеца с горепосочената допълнителна молба,визираща точно взети решения по точки от дневния реда на порведеното на посочената дата ОС на ЕС.
Вторият процесуалноправен въпрос,формулиран от касатора,който според него е решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за развитието на правото,е свързан с приложението на разпоредбата на член 22,ал.1 и ал.2 ЗУЕС,регламентираща процедурата на провеждане на заседанията и кворума на управителния съвет,като се иска тълкуване на понятие”провеждане на заседание”,и обвързаността му от физическо присъствие на членовете или по друг начин,без да се сочи от касатора задължителна практика на ВКС в тази връзка.Напротив,в подкрепа на това се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
Освен това няма аргументи за наличие на хипотезата на член 280,ал.1т.3 ГПК/съгласно възприетото в т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/,още повече че разпоредбата на член 22 ЗУЕС е ясна и непротиворечива и не е необходимо нейното тълкуване.
Касаторът посочва като трети процесуалноправен въпрос/цитирам/:
„Залепването на протокола от проведеното заседание на управителния съвет може ли да се приеме за оповестяване на самия протокол по реда на член 16,ал.7 във вр. с чл.23,ал.2 ЗУЕС?”,като отново няма позоваване на задължителна практика на ВКС.
Така формулираният правен въпрос е неотносим към решаващите изводи на съда.
Според формулирания като четвърти процесуавноправен въпрос,дали следва само да се констатира само неправилно изчисляване на представените идеални части от общите части на сградата, или при констатирано такова съдът следва да ги преизчисли и едва тогава да направи извод по същество,с оглед влиянието му върху кворума при приемане на решенията,като отново не се посочва и прилага задължителна практика на ВКС,същият е неотносим към решаващите изводи във върззивното решение,поради което не е налице твърдяната от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Напротив,изложените доводи в тази връзка са отново касационни оплаквания на касатора,водещи според него до неправилност на въззивното решение.
В сочения като пети процесуалноправен въпрос,с аргументи за наличие на съпружеска имуществена общност и връзката с представителството пред ОС,също е неотносим към констатираното и установено по делото упълномощаване от други собственици, отнасящо се повече от предвидения и допустим от закона брой на представляваните такива-съгласно чл.14,ал.4 ЗУЕС.
Ето защо, касационният съд намира,че не са налице основанията на член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответницата по касационната жалба Е. Г. К.,следва на основание член 78,ал.3 ГПК ,да се присъдят направените разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 500 лева,съгласно представения списък по член 80 ГПК,представляващи адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие от 20.10.2014г.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3145/22.07.2014г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№452/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Етажната собственост в комплекс „П. 1”,гр.Б.,представлявана от Председателя на Управителния съвет Д. М.,да заплати на Е. Г. К.,сумата от 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top