4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 01.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на19.01.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1096/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. Й. Н. и П. В. Н. против решение №427/01.04.2010г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№1942/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №2394/16.02.2009г. по гр.д.№10006/2007г. по описа на В. районен съд,ХІVгр.с.,като е отхвърлен предявеният от А. Н. и П. Н. срещу А. Б. Т.,иск с правно основание член 108 от ЗС.
В изложението си с вх.№15896/30.04.2010г.,депозирано чрез пълномощника на касаторите адвокат Л. Р.,се заявява,че съдът се е произнесъл по следните материалноправни въпроси от които зависи изхода на делото,а именно:
„1.С решението си съдът е приел,че моите доверители са собственици на недвижим имот,че същия се държи от ответната страна,но че държанието му е на законно основание,годно да се противопостави на действителните собственици.За годно основание се сочи решение №2574/06.11.2006г. постановено по гр.д.№1534/2006г. по описа на В.,23 с-в по бракоразводното дело на праводателя им и ответницата по иска.
2.Съдът е приел,че искът с правно основание член 108 от ЗС и правото на собственост не е от категорията на абсолютните права на гражданите и може да се обуславя от предходни взаимоотношения между ответницата и трето за нашия спор лице,произтичащи от разтрогването на брака им.Влязлото в сила решение по спорна съдебна администрация за предоставено право на ползване на семейното жилище,постановено по бракоразводното дело на праводателя ни,според съда е основание да се откаже упражняването на правата ни на собственици в пълен размер:право на ползване,разпореждане и плодове.
3.Съдът е прекратил пътя на защита на всяка от страните извършила сделката за покупко-продажба,като постановява решение,което моите доверители няма да могат да променят поради принципа на силата на присъдено нещо,спрямо същите страни на същото основание ще има влязло в сила решение.А спрямо праводателят ни,който вече е отчуждил имота,няма да има правно основание за водене на дело за промяна право на ползването.
4.Съдът е решил,че постановени решения по въпроси на спорна съдебна администрация са пререшими при промяна на обстоятелствата,а че такива могат да обвързват не само страните за които са постановени,а и трети лица,неучастващи в производството.
5.Съдът е приел,че доверителите ми следва да се съобразяват и да зачитат решение по дело,по което не са били страна.Отделно от това са смесени два института на спорна съдебна администрация и на вещните права,като предимство е дадено на първите.
6.Съдът е приел,че обстоятелствата настъпили след прекратяване на брака,но преди постановяване на решението по настоящото дело са без значение,тъй като отдава първостепенно значение на интересите на децата”,
които въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона,като и за развитието на правото,основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че праводателят на ищците Н.-М. А. М.,бивш съпруг на ответницата А. Б. Т.,се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на процесния апартамент,след като е бил признат по силата на посоченото съдебно решение за изключителен негов собственик,което е станало след прекратяването на брака между тези двама съпрузи и след влизане в сила на решението на съда по гр.д.№1534/2006г.-в сила от21.06.2007г.,с което е било предоставено на съпругата настоящата ответница Т. упражняването на родителските права спрямо родените от брака непълнолетни дела и семейното жилище-предмет на настоящия ревандикационен иск.Съдът е стигнал до извода,че така извършената разпоредителна сделка с процесния имот, след прекратяването на брака между страните, не е довела до погасяване на предоставеното от съда право на ползване на семейното жилище от ответницата и двете й непълнолетни деца ,тъй като въпреки придобиването на имота на валидно правно основания от трети лица,последното не дерогира действието на съдебното решение в частта му относно предоставянето ползването на семейното жилище.Съдът е посочил,че приобретателят получава имота със запазване правото на бившия съпруг да го ползва до навършване на пълнолетие на двете деца,по отношение на които са задължени и двамата родители.
Както с първоначално депозираното изложение на касаторите,така и в допълнителното такова с вх.№19041/26.05.2010г.,в което отново се повтарят същите материалноправни въпроси,както с първоначалното,се твърди ,че те са разрешени в противоречие[населено място] №5/1976г. на ВС на РБ,което прилагат,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.Това Постановление на Пленума на ВС е по някои въпроси на Закона за наемните отношения-отменен – Д.в. брой 44 от 21.05.1996г.,като в т.14 от същото се предвижда,”че съгласно член 26 от ЗНО ,ако семейното жилище не е имуществена общност,с предоставянето му при развод на другия съпруг помежду им възникват наемни отношения.Тъй като се касае до новосъздадени,а не до заварени от ЗНО наемни отношения с обект-жилище,собственост на граждани,съгласно член 1 ал.2 от ЗНО те се уреждат от ЗЗД.Спорен е въпросът може ли бившия съпруг-собственик да иска прекратяването им по член 238 от ЗЗД и опразване на жилището,без да предостави на другия съпруг наемател,друго жилище.Пленумът на ВС счита,че в този случай, собственикът може да иска опразване на предоставеното по член 2 от СК на другия бивш съпруг само при условията на член 46 и 47 от ЗНО”. Очевидно тази съдебна практика на ВС се отнася до съвсем различни хипотези и отношения,които нямат отношение нито с предмета на спора,нито пък кореспондират с разрешените от съда с въззивното решение правни въпроси,поради което посоченото Постановление на Пленума на ВС е неотносимо към настоящия спор.
В изложението на касаторите за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване ,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.2 от ГПК,според което правният въпрос ,от значение за изхода на обжалваното въззивно решение,трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия въпрос/т.3 от ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/,се позоват решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК.Част от тези решения са неотносими към разрешения правен въпрос,защото не са постановени по идентични спорове и се отнасят до възникнали взаимоотношения между бивши съпрузи,и задължението на съпруга ,на когото е предоставено ползването на семейно жилище,спрямо другия съпруг на обезщетение за ползата от която е лишен.Друга част се отнасят до въпроси от практиката по член 23 от СК/отм/,свързани със разпореждане със семейно жилище от единия съпруг,негова лична собственост и изискване задължително съгласието на другия съпруг,което също е свързано с произнасяне по друг правен въпрос,различен от разрешения с обжалваното въззивно решение.Останалите две съдебни решения ,свързани с приложение на член 56 от ЗС и член 108 от ЗС-за погасяване на вещно право,учредено в полза на трето лице по законов реди и това за предмета на петиторната защита,също са неотносими към настоящия спор и не са по същия правен въпрос.
По отношение заявеното в точка трето римско от изложението на касаторите,за наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК, се заявява,че с постановеното в решението си,съдът е поставил по съмнение абсолютния характер на собствеността,която хипотеза се нуждае от категорично становище на ВКС.Така постановените въпроси,както и наведените доводи не могат да обосноват наличието на тази хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Съгласно т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,каквито аргументи липсват в изложението на касаторите.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №427/01.04.2010г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№1942/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: