О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр. София, 16.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3606/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 227 от 10.05.17г., постановено по в.гр.д.№ 197/17г. на Русенския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1684 от 30.12.16г. по гр.д.№ 3937/15 г. на Русенския районен съд, ІV с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б. С. П. против М. С. К. иск с правна квалификация чл.124, ал.1, вр.с чл.79, ал.1 ЗС за признаване за установено, че ищецът е едноличен собственик по давност на имот № 032005 в землището на [населено място], Р. област, м.”А.”, с площ от 19,998 дка, с начин на трайно ползване – полска култура, ІV категория.
По делото е установено, че страните са наследници по закон /син и дъщеря/ на С. П. С., починал на 12.12.2005г. Наследодателят е притежавал процесния имот по силата на наследствено правоприемство и договор за доброволна делба от 20.11.2003г. Тъй като по делото е установено, че преди смъртта си бащата на страните и тяхната майка /починала през 2014г./ са имали намерение да прехвърлят имота на ищеца в изискуемата се от закона форма, съдът е приел, че те са го възприемали като свой и до смъртта си не са му предали владението върху него, както и че след това ищецът не е установил явно владение, респ. върху частта на неговата сестра. Посочено е, че дори от смъртта на бащата на страните владение да бе установено, до 11.02.2005г., когато неговата сестра М. К. е предявила срещу него иск за делба на имота, с което придобивната давност е прекъсната, не е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 ЗС десет годишен давностен срок.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:1. Задължен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спора, въведен с въззивната жалба, да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с тези доводи, да определи предмета на спора и относимите към него факти, като обсъди събраните в тази насока доказателства от страните поотделно и в тяхната съвкупност; 2. По какъв начин следва да се преценяват показанията на свидетелите, при наличие на противоречия в показанията на различните групи свидетели, респ. между тези показания и данните за релевантните факти, съдържащи се в други доказателства по делото; 3. От значение ли е предварително изразената воля на наследодателя, че наследствените имоти са предназначени за един от наследниците относно намерението, с което този наследник установява фактическата власт; 4. Може ли да счете, че не е налице необходимо да се изследва въпросът за манифестирането и отблъскването на претенции и че са налице предпоставките, нужни за доказване на придобивната давност, в хипотеза, когато наследодателят още приживе, в присъствието на всички бъдещи наследници по закон заявява, че предава владението на един от тях, за когото имотът е “отреден/наречен” и същият с оглед на тази воля установява фактическа власт и я упражнява 10 години, през които нито предишния владелец, нито наследниците му са предявили претенции и 5.От значение ли са вътрешните отношения между лицето, упражняващо фактическа власт за себе си и лицето, което твърди, че е собственик на някакво придобивно основание, вкл. наследяване и предходния собственик на вещта.
Ответникът по жалбата не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението, обн. ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационната жалба – 22.06.17г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Следователно допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба. Съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.1 разяснения този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
По отношение на първия поставен въпрос липсва противоречие с представената от касатора практика на ВКС, ІV г.о. – Р № 554 по гр.д.№ 1163/10г., Р № 40 по гр.д.№ 4297/14г. и Р № 324 по 1413/09г. относно приложението на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, тъй като в случая въззивният съд не само е препратил към мотивите на първоинстанционото решение съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК, но и е изложил и собствени мотиви по съществото на спора във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания за извършена от първоинстанционния съд неправилна преценка на доказателствата.
По втория въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, респ. същият не е решен в противоречие с решение № 140 по гр.д.№ 4755/08г. на ВКС, І г.о., тъй като в случая не са констатирани съществени противоречия между двете групи свидетели относно релевантните за спора факти, като съдът е приел, че и от показанията на посочените от касатора свидетели не е установено по категоричен начин твърдението му, че е установил владение върху имота през 2002г., предадено му от наследодателя на страните, както и че получаването от него на добивите от имота не променя този извод.
Не е налице и противоречие с представеното решение № 32 по гр.д.№ 4591/15г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството на негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността, тъй като разглежданият случай е друг. По настоящото дело е установено, че наследодателят на страните е имал намерение да прехвърли имота на ищеца в предписаната от закона нотариална форма, което не е сторил, а не че му е предал владението на имота преди смъртта си. Същото се отнася и за представеното решение № 3 по гр.д.№ 3973/15г. на ВКС, І г.о.
Следващият въпрос е формулиран съобразно твърденията на касатора и не кореспондира на приетите за установени по делото факти, респ. не е обусловил решаващата воля на съда и също не може да обуслови допускането на касационното обжалване. Това се отнася и за последния въпрос, който е твърде общо формулиран е не предполага даването на принципен отговор. Неотносимо към настоящия случай е и посоченото във връзка с втория въпрос решение № 140 по гр.д.№ 4755/08г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че само след анализ на вътрешните отношения между лицето, което упражнява фактическата власт върху вещта и лицето, което се легитимира ката неин собственик по силата на предвиден в закона придобивен способ, може да се прецени дали първото лице е владелец на вещта или неин държател, както и че собственикът може да предаде владението върху вещта на трето лице, вкл. и по причина, че с оглед вътрешните отношения счита това трето лице за неин собственик.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 227 от 10.05.17г., постановено по в.гр.д.№ 197/17г. на Русенския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: