О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 18.01. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 787/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Г. К. Д.,Г. К. Г. и К. К. Б., чрез процесуалния им представител адвокат С. С., срещу въззивно решение от 18.03.2011г. по гр. дело № 61/2011г. на Ямболския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че със завещанието от 18.03.1998г. Р. С. е завещала на дъщеря си Г. Д. описаните ниви в [населено място], като завещанието е направено пред нотариус и няма никакво съмнение, че е действително. Налице са съществени противоречия в решенията на Ямболския районен съд и Ямболския окръжен съд, които водят до различен краен резултат. Районният съд кредитира всички събрани писмени и гласни доказателства, а въззивният съд ги отхвърля като дава вяра само на заинтересованите свидетели.При констатираните съществени материалноправни процесуални пороци решението на въззивния съд следва да бъде отменено. Произнасянето на ВКС по посочените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касация П. К. Б., К. М. К., Г. Д. К., П. А. С., Н. К. И., Г. К. И., И. И. А. оспорват жалбата в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 618/18.11.2010г. по гр.д.№1993/2008г. на Ямболския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е прогласена недействителността на основание чл.42,б.”б” ЗН на саморъчно завещание от 18.03.1998г. на Р. К. С., поч.22.05.1998г., признато е, че по смисъла на чл.194 ГПК завещанието не е истински документ и е допусната делба на процесните 4 броя земеделски имота/ниви, подробно описани/ между съделители /по колена/ и квоти, както следва : общо 1/7 ид.ч. за К. И. С. С., И. И. С., И. С. И., А. А. К., Ю. А. С., Н. К. И., Г. К. И. и П. А. С. в качеството им на наследници на И. Т.; общо 1/7 ид.ч. за С. Т. С., Н. Т. Т., В. Н. С., Т. Н. Т., В. Н. Т., Г. В. И., М. Ж. В., К. Ж. Ш., И. К. Т., С. Й. С., С. Й. С., С. Р. С., Т. Й. Х. и Т. Й. Т., като наследници на Т. И.; общо 1/7 ид.ч. за Г. С. К., И. П. Г., С. П. Г. и Я. И. И. като наследници на Г. Й.; общо 1/7 ид.ч. за П. К. Б., Г. К. Д., Г. К. Г. и К. К. Б. като наследници на Р. С.; общо 1/7 ид.ч. за И. И. А., и А. И. Д. като наследници на И. И.; общо 1/7 ид.ч. за Е. Т. Г. и Д. Т. Г. като наследници на Д. К. И.. Отменен е нотариален акт № 75/2000г. в частта му, с която Г. К. Д. е призната за собственик на 1/7 ид.ч. от процесните земеделски имоти.
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че общият на страните по делото наследодател К. И. Р., поч.1956г., е оставил за законни наследници пет дъщери : И. Т., М. И., Т. И., Г. Й. , Р. С., както и двама сина – И. И. и Д. И.. Страните по делото са наследници по коляно на посочените лица. С решение на ПК от 25.05.1998г. по преписка № 7034/1992г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Коси И. Р. върху процесните имоти, описани по номера и граници по плана за земеразделяне.Спорът е концентриран между съделителите – наследници от коляното на Р. С. : Г. К. Д. и П. К. Б. по повод саморъчно завещание от 18.03.1998г. /обявено на 12.11.1999г./, оставено от наследодателката им Р. К. С. в полза на дъщерята Г. К. Д. – собствените и ниви, намиращи се в землището на [населено място], [община], от които 27 дка, оставени в наследство от баща и Коси Р., както и 9 дка от съпруга и К. С.. По повод оспорването на завещанието е прието от събрания доказателствен материал, че не са спазени разпоредбите на чл.25,ал.1 ЗН относно цялостното ръкописно изписване на документа от завещателя, ведно с означената дата и подпис, непосредствено след завещателните разопреждания. Освен това завещанието касае конкретни имоти, изготвено е преди завещаните земи да са възстановени на наследниците на общия наследодател и към датата на откриване на наследството имотите не са се намирали в патримониума на завещателя, поради което заветът е недействителен на основание чл.19,ал.1 ЗН.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. То съдържа само касационни оплаквания като се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основанията за допускане на касационно обжалване обаче са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. Непосочването на правния въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Освен това следва да се има предвид, че соченото противоречие в изводите на първоинстанционния и въззивния съд, в каквато насока са доводите в изложението, не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Съгласно т.3 от цитираното ТР ОСГТК, противоречивото разрешаване на релевантен правен въпрос от съдилищата при инстанцинното му разглеждане не покрива хипотезата на това основание за допускане на касационно обжалване.Следва този въпрос да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК.
С оглед изложеното трябва да се приеме, че не са налице предпоставките на някоя от сочените хипотези на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане на ответника по касация П. К. Б. на последния следва да се присъдят разноски в размер на 250 лева, съгласно приложените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.03.2011г. по гр. дело № 61/2011г. на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. К. Д.,Г. К. Г. и К. К. Б. да заплатят на П. К. Б. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 250 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: