О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
гр. София, 18.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 549/19г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. А., К. В. В. и К. В. П. срещу въззивно решение № 4423 от 02.10.2018г., постановено по в.гр.д.№ 231/2018г. на Благоевградския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдъпроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е обезсилил решение № 5908 от 12.07.2017г. по гр.д.№ 1655/2014г. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Я. А. Н., А. П. Н., Р. И. В., В. И. И. /заместена в хода на процеса от своите наследници по закон И. Т. И. и Д. Т. И., Г. Д. К., М. А. К., Л. Д. Т., Т. А. Т. /заместен в хода на процеса от своите наследници по закон Д. Т. Т. и Ц. Т. Т./, И. С. Г., Р. Б. Г., Н. С. Н., Г. Н. С., М. К. С. и М. Н. З. против Е. В. А. /заместена в хода на процеса от останалите ответници като нейни наследници по закон/, Г. В. А., К. В. В. и К. В. П. иск с правна квалификация чл.53, ал.2 ЗКИР/първоначална редакция/ за признаване за установено, че към момента на одобряването и влизането в сила на плановете, одобрени със заповед № 231 от 15.05.1981г. и заповед № 887 от 10.11.1997г. на кмета на общината, както и към момента на одобряването и влизането в сила на действащите КККР през 2006г. ищците са собственици по наследство и давност на 43 кв.м., принадлежащи към УПИ *, отреден за имот пл.№ * в кв.116 по плановете от 1981г. и 1997г., понастоящем представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], която площ е разположена, неоснователно придадена и заснета към съседния УПИ * в кв.116, понастоящем представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, който не е бил предявен, тъй като съдът се е произнесъл по иск, с който се претендира установяване право на собственост към минал момент и установяване на грешка в КККР, а с поправената искова молба, след оставяне на същата без движение и даване на указания за отстраняване на нередовности от въззивния съд, е предявен иск, с който се претендира установяване право на собственост към настоящия момент и установяване на грешка в КККР. С оглед на това първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса: допустимо ли е във въззивното производство да се изменя чрез представяне на нова поправена искова молба предявеният иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, касаещ претенция за установяване право на собственост към минал момент, в иск за установяване право на собственост към настоящ момент и установяване на грешка в КККР или приложима ли е разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.трето ГПК в хипотеза на недопуснато от въззивната инстанция изменение на предявен иск в първата инстанция с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване право на собственост към минал момент чрез поправена искова молба във въззивното производство, с която вече се претендира установяване право на собственост към настоящ момент и на друго придобивно основание, освен първоначално заявените. Поддържа се, че решението е недопустимо и очевидно неправилно.
Ответниците по жалбата /ищци в първоинстанционното производство/ са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
В случая поставеният от касаторите въпрос е формулиран според техните твърдения и не кореспондира на данните по делото, поради което не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Освен това неотносима към настоящата хипотеза е и посочената от касаторите практика на ВКС – ТР № 1/2013г. на ОСГТК, Р № 131 по гр.д.№ 1120/2010г., ІІ г.о. и др. нито са изложени някакви доводи във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което по отношение на поставения въпрос не е налице. Съгласно мотивите към т.4 на ТР № 8/14г.на ОСГК на ВКС целта на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен иска по чл.54, ал.2 ЗКИР е да се установи пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта и за разлика от иска по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ/отм./, установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респ. – на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. В случая в съответствие с дадените в това тълкувателно решение задължителни разяснения въззивният съд е приел, че е налице нередовна искова молба и в съответствие с дадените им указания ищците са отстранили с обратна сила констатираните нередовности, а не са направили недопустимо изменение на иска, поради което релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК също липсва.
Обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. То не е и очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила.
По изложените съображения посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски в полза на ответниците по касация не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4423 от 02.10.2018г., постановено по в.гр.д.№ 231/2018г. на Благоевградския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: