О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
гр. София, 01.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3992/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. М. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 341 от 15.07.16г., постановено по в.гр.д.№ 415/16г. на Плевенския окръжен съд, ІІІ с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 548 от 07.04.16г., постановено по гр.д.№ 3556/15г. на Плевенския районен съд, ХІ с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ю. М. Б. против П. Ц. Д. иск с правна квалификация чл.42, б.”б” ЗН за признаване за установено, че саморъчно завещание от 25.09.2014г. на М. П. П., починал на 22.09.2014г. е нищожно поради неспазване на законоустановената форма по чл.25, ал.1 ЗН.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че със саморъчно завещание от 25.08.14г. М. П. П. е завещал на ищцата в първоинстанционното производство и негова дъщеря Ю. Б. половината от притежаваното към момента на смъртта му движимо и недвижимо имущество, а на ответницата, с която е живял на съпружески начала останалата половина от това имущество. Трите имена на завещателя са изписани на пет места в завещанието, като на четири от тях, включително накрая, след завещателните разпореждания и мястото и датата на съставяне на завещанието, е поставен и подпис.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че наличието на няколко подписа в саморъчното завещание не опорочава изискуемата форма по чл.25, ал.1 ЗН, след като то съдържа заключителен подпис, следващ както завещателните разпореждания в полза на ответницата, така и датата и мястото на съставяне на завещанието.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпрос, касаещ прилагането на императивната разпоредба на чл.25, ал.1 ЗН и по конкретно допустимо ли е същата да бъде тълкувана разширително относно подписа на саморъчното завещание.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая по поставения от касатора правен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като съдът не е тълкувал разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗН нито разширително, нито стеснително, а стриктно, в съответствие с константната практика на ВКС по нейното прилагане. Не е налице и противоречие с посочената от него практика на ВКС /Р № 343 по гр.д№ 1147/10, І г.о., Р № 123 по гр.д.№ 2393/13, ІV г.о. и др./ , според която при саморъчно завещание подписът на завещателя следва да бъде поставен след завещателните разпореждания, като направените след подписа разпореждания са вън от завещанието и не могат да породят правно действие, тъй като в случая това изискване е спазено. Никъде в тази практика не е прието, че ако завещателят се е подписал след всяко отделно завещателно разпореждане, това опорочава формата на завещанието и води до неговата нищожност, какъвто довод се поддържа от касатора.
По отношение на останалите две релевирани основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК следва да се отбележи, че касаторът не е представил цитираното от него решение на СГС, което е негово задължение, нито е изложил някакви доводи за наличието на посочените в т.4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки, които в случая липсват.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата разноските за настоящото производство в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 341 от 15.07.16г., постановено по в.гр.д.№ 415/16г. на Плевенския окръжен съд, ІІІ с-в.
О с ъ ж д а Ю. М. Б. от [населено място] да заплати на П. Ц. Д. от същия град сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: