О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 10.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.06.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3307/2014 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№11244/17.04.2014г.,подадена от [община] против определение №1069/08.04.2014г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№116/2014г. по описа на същия съд,с което се оставя без уважение частната жалба на [община] против определение от 25.02.2014г. постановено по гр.д.№5/2014г. по описа на Карловски районен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото като недопустимо.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма],гр.К.,чрез пълномощниците си-адвокат А. Б. и адвокат Н. П.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.Изложени са доводи,че не е формулиран от касатора правен въпрос от значение за конкретния изход на делото и обусловил изводите на съда,поради което моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от [община] против [фирма],К. за признаване за установено,че общината не дължи сумата от 24 000 лева,разноски на [фирма],К. по изп.д.№492/2013 на ЧСИ В.А..Съдът е приел,че липсва правен интерес от предявяване на иск с правно основание член 124,ал1 ГПК,тъй като в настоящия случай съществува спор относно дължимостта,респ.размера на дължими разноски ,направени в рамките на изпълнителното производство.Съдът е посочил,че за разрешаване на такива спорове законодателят е предвидил специални правила в изпълнителното производство,поради което наличието на специален процесуален ред в тази връзка,изключва правния интерес от водене на установителен иск по общия исков ред.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,приложено към частната касационна жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата-чл.280,т.2 ГПК.
Същественият материалноправен въпрос,който е решаван в противоречие с практиката на съдилищата е свързан с института на „мълчалив отказ” в сферата на изпълнителното производство,осъществявано по реда на ГПК.”
След което се цитират съдебни актове на съдилища,долустоящи на ВКС,за част от които няма данни,че са влезли в сила,както и едно решение на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК и ТР №45/1965г.
В точка втора от изложението си касаторът твърди, че/цитирам/:
„Въззивният съд се е произнесъл по въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото-чл.280,т.3 ГПК.”,
Който въпрос се формулира както следва/цитирам/:
„при наличие на плащане водещо до пълно погасяване на задължение по изпълнително дело,предвид неговото прекратяване по силата на закона,претенция на взискателя за заплащане на адвокатско възнаграждение,направени след това и липса на постановление за разноски или изричен отказ за намаляването им какъв е пътят на защита-чрез обжалване на действията на ЧСИ при липса на постановление за разноски или отказ от издаването му или защита по исков ред,съобразно правилата на чл.124,ал.1 от ГПК или чл.439,ал.1 ГПК”
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
В изложението на касатора липсва формулиран такъв правен въпрос,който е обусловил правните изводи на съда относно допустимостта на предявения установителен иск,с оглед приетото от въззивния съд с горепосочените решаващи мотиви на съда.
Липсата на правен въпрос,както е в настоящия случай,сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Доколкото в изложението се сочат от касатора като правни въпроси,същите са напълно неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд,както и съдебната практика,която се цитира и прилага, също е неотносима към повдигнатия правен спор,във връзка с което е постановено обжалваното определение.
Освен че липсва правен въпрос по сочената от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280,ал.1,т.3 от ГПК,а само се отправя искане до съда, с настоящото определение, да му посочи пътя на защита на неговите права и интереси,тази процесуална разпоредба има предвид разрешаване на правен въпрос,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени-виж т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
На основание член 78,ал.3 ГПК на ответника по частната касационна жалба [фирма] К. следва да се присъдят направените разноски по делото в настоящото производство,в размер на 1200 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правни услуги от 11.05.2014г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1069/08.04.2014г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№1116/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 1200 лева/хиляда и двеста лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: