О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 14.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.01.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 164/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5518/28.08.2015г.,подадена от Р. М. Д.,чрез пълномощника й адвокат В. А. С.,против решение №131/24.07.2015г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№251/2015г. по описа на същия съд,в частта,в която се отменя решение №284/20.02.2015г. постановено по гр.д.№511/2012г. по описа на Варненски окръжен съд,и вместо него е постановено:приема за установено по иска,предявен от С. Д. Я.,че Р. М. Д. и Н. М. Д.,не са собственици на недвижим имот,находящ се в землището на [населено място],СО”Т.”,представляваща реална част от 631 кв.м от имот с идентификатор №10135.2520.1961 по КККР на [населено място],одобрена-2008г.,при граници на реалната част:имот 010135.2520.5046,имот№10135.2520.6950,имот №10135.2520.9555 и останалата част от имот №10135.2520.1961,така както е обозначена на скицата към СТЕ от 04.03.2013г. на в.л.Р.П.,приложена на л.170 от гр.д.№511/2012г. по описа на Варненски окръжен съд,гр.о.,като частта от имот 1961,оцветен с жълт цвят,която скица,приподписана от състава на съда,съставлява неразделна част от настоящото решение,както и се потвърждава решение №284/24.03.2015г. постановено по гр.д.№511/2012г. по описа на Варненски окръжен съд.Със същото решение е потвърдено решение №558/24.03.2015г. по гр.д.№511/2012г. по описа на Варненски окръжен съд.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила като се иска неговата отмяна в обжалваната част.
Ответницата по касационната жалба С. Д. Я.,чрез пълномощника си адвокат Е. Д.,в депозирания по делото писмен отговор счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
Постъпила е и касационна жалба вх.№6335/09.12015г.,подадена от Н. М. Д.,чрез пълномощника му,адвокат К. М.,срещу горепосоченото въззивно решение,в частта с която е отменено решение №284/20.02.2015г. по гр.д.№511/2012г. по описа на Варненски окръжен съд и вместо него е постановено друго,с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск.
В касационната жалба се правят оплаквания,че решението е недопустимо,поради липса на правен интерес за ищцата от предявяване на иска,освен това неправилно поради нарушение на материалния закон,допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна в обжалваната му част.
Ответницата по касационната жалба С. Д. Я.,чрез пълномощника си адвокат Е. Д.,в депозирания по делото писмен отговор,счита жалбата за недопустима-като просрочена,освен това счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
По жалбата на Р. М. Д.:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцата С. Д. Я. основава правото си на собственост върху процесния имот,като наследница по закон на К. П. К.,на чийто наследници с Решение №1025 от 14.11.2003г. е признато правото на собственост на лозе от 3 дка,пета категория,находящ се в терен по параграф 4 на В.,в местн.”У. А.”,съставляващ имот №1339 и №1340 от кадастрален план изработен 1956г.,по КП от 1987г. имотът обхваща имоти пл.№1962,пл.№1961 и пл.№2055,а по одобрения през 2006г. за територията ПНИ ,в имота,за който е признато правото на собственост,попада имот №1961 с площ от 1055 кв.м.Съдът е посочил,че в регистъра към ПНИ този имот е записан на Н. И. Г.,придобит от нея с нот.акт №117/1963г. чрез замяна по реда на ЗТПС ,който имот последната продала с договор за покупко-продажба, обективиран с нот.акт №59 от 20.05.2011г. ,на Р. М. Д. и Н. М. Д.-настоящите ответници по иска.Съдът е отбелязъл,че производството пред административния орган за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ ,е започнало по молба на К. К. Д.-поч.2000г.-единствена низходяща на К. П. К. и пряка наследодателка на ищцата,по което заявление е било постановено първоначално решение №448/20.10.1997г.,с което ПК е отказала да възстанови процесния имот,тъй като част от същия-пл.№1961 и №1962 се владее от други лица с нотариални актове,а за имот №2055 няма данни,че ползвателя е платил имота,като по реда на упражнения косвен съдебен контрол,съдът е стигнал до извода,че това решение на ПК е нищожно,тъй като с него самата комисия е разрешила спор за материално право и е излязла извън своята компетентност.В тази връзка,съдът е приел,че в случая с първото решение на ПК,последната е зачела права на лице легитимиращо се с акт за собствеността придобита по ЗТПС, и за наследниците на К. П.,които не са могли да разрешат спор за материално право с това лице в административната процедура пред комисията,е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск,с който ще се отрекат правата на това трето лице,като заявителите ще могат да искат от ОСЗ да измени решението си от 1997г. по реда на чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ.Съдът е посочил,че по силата на нотариален акт №117/1963г. Н. И. Г.,праводателка на ответниците по иска, придобила по замяна,по реда на ЗТПС, правото на собственост върху едно лозе,находящо се в местн.”К.-д.” с пространство от 1 дка,при граници:път,Ж. Х. Н.,като е отстъпила в замяна нейно лозе от 1 декар,находящо се в земл. На [населено място],В.,местн.”В. В.”,с който нотариален акт последната се легитимира като собственик на дадения й в замяна имот.Съдът се е позовал на данните по съдебно-техническата експертиза,по която са проследени в годините след придобиването на имота отразените за последния записвания,като е посочено,че Н. Г. е записана като собственик на имот пл.№1961 по КП от 1987г.,идентичен с имот пл.№1000 по КП от 1969г.,а впоследствие от ПНИ от 2006г.-имот №1961 и по КККР имот с идентификатор 10135.2520.1961г.Съдът е отчел обстоятелството,че след влизане в сила на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ/ДВ бр.48/1995г./,за да може праводателката на ответниците да се легитимира като собственик на дадения й в замяна имот е необходима да са налице предвидените в закона предпоставки,а именно: с дадения по замяна имот да е извършена разпоредителна сделка или същият да е застроен,като тогава замяната остава в сила,обаче тези предпоставки следва да са налице преди влизане в сила на ЗСПЗЗ.Съдът е отбелязъл,че не е спорно между страните,че имотът не е застроен,както и единствената сделка с него е извършена по силата на нотариален акт №59/2011г.,т.е. разпоредителната сделка е след влизане в сила на ЗСПЗЗ.В резултат на това съдът е стигнал до извода,че извършената по реда на ЗТПС замяна не е останала в сила,поради което и Н. Г. не се легитимира като собственик на имота,респективно същата не е била собственик на този имот към 2011г. по силата на така извършената замяна,поради което не е могла да прехвърли право на собственост върху процесния имот до договора за покупко-продажба,сключен с ответниците.По отношение възражението за придобиване на имота по давност,съдът е приел същото за неоснователно,предвид нормите на член 10,ал.13 ЗСПЗЗ,чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ,поради обстоятелството,че за имота не е завършена реституционната процедура,както и установеното с доказателствата по делото,че имота след 2006г. последният е изоставен,т.е. не е осъществявана фактическа власт върху същия с намерение за своене.
По жалбата на Р. М. Д.:
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„С настоящите моля съдът да се произнесе в решението си по следните въпроси:
Има ли право съдът в хода на косвения съдебен контрол,да прогласи за нищожно решение на административен орган,от което са придобити права?
Има ли правен интерес лице,на което е отказано възстановяване на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ с влязъл в сила акт,от който то е реализирало права,да предяви отрицателен установителен иск срещу легитимиращия се собственик?
В случай,че на лице е отказано възстановяването на собственост по ЗСПЗЗ от кой момент започва да тече придобивната давност за лицето,легитимиращо се като собственик,от тази дата или от датата на приемани на ПНИ?
Има ли право съдът,в случай че възстановеният с решение на ОСЗ имот не е идентичен с описания от заявителя в неговата нотариално заверена клетвена декларация,да приеме за вярно решението на ОСЗ?”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от цитираното по-горе изцяло изложение на касатора,в същото не се посочва на коя от хипотезите, предвидени в член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, касаторът се позовава,както няма позоваване на съдебна практика,нито такава е приложена с изложението.Освен че не е формулиран от касатора правен въпрос,по смисъла на горепосоченото тълкуването решение,последният иска от ВКС да се произнесе по посочените в изложението въпроси,а не такива които са разрешени с обжалваното въззивно решение.Наред с това,съдържащите се въпроси в изложението се основават на твърдения на касатора,които не са приети за установени с въззивното решение,както и индиректно релевират касационни оплаквания по смисъла на член 281 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
Липсата на формулиран правен въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,както е в настоящия случай,а именно поставяне на въпроси,на които следва настоящата касационна инстанция да отговори според касатора,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
По жалбата на Н. М. Д.:
Във връзка със заявеното с отговора на ответника по касационната жалба С. Д. Я.,че депозираната касационна жалба вх.№6335 от 09.10.2015г., е процесуално недопустима,като подадена след изтичане на едномесечния срок за обжалване,съгласно член 283 ГПК,касационният съд намира за неоснователни доводите в тази връзка.Касационната жалба е подадена чрез пълномощника на касатора адвокат К. М.,която е била уведомена за изготвеното решение с изпратеното съобщение-връчено на 11.09.2015г.,поради което касационната жалба е постъпила в законоустановения срок.Подадената молба до въззивния съд вх. №5133 от 10.08.2015г. от адвокат К. М. е за издаване на незаверен препис от проведените съдебни заседания по делото- на 10.06.2015г. и на 08.07.2015г.,за което няма данни дали тези преписи са получени,а и те не се отнасят до постановеното въззивно решение,предмет на настоящата касационна жалба,
В изложението си по член 284,ал.1,т.3 ГПК ,касаторът твърди,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване,предвидени в член 280,ал.1,т.1,т.2 и т. 3 ГПК,като съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни вдъпроси,а именно/цитирам/:
„а.Нищожно ли е решение на ОСЗГ,с което е отказано възстановяването на собствеността на земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ по съображения за това,че имотът е собствен на трети лица по силата на валиден титул за собственост,както и се владее от тях?Представлява ли в този случай решението на ОСЗГ акт,с който се разрешава спор за материално право?
б.По въпроса за кометентността на Общинска служба”Земеделие и гори” в качеството си на административен орган,да се произнесе с повторно решение по едно и също заявление,с което е била сезирана по реда на ЗСПЗЗ,с което да се признае правото на собственост на заявителя,респективно неговите наследници,при положение,че по същото заявление досежно същия земеделски имот е постановено и влязло в сила предходно решение на същия административен орган,както и за характера/действителността/ на поставонеия повторен акт?
в.По въпроса за приложението на общия закон/ЗАП/ при наличие на специална норма/ЗСПЗЗ/ относно възможността на административния орган да преразгледа въпрос,по който се е произнесъл?
г.По въпроса за наличие на правен интерес от ищеца за защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск,при положение,че същият се основава на нищожен административен акт и при положение,че ищецът не доказва да притежава защитимо по реда на член 124 ГПК вещно право върху имота,респективно възможността да придобие такова?”
Въпросите,формулирани от касатора в точки а,б и в са неотносими към решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.С предявения отрицателен установителен иск се твърди от ищеца ,че определено право не съществува и предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право,като с този иск се цели установяване на несъществуването на спорното право в патримониума на ответника,който ще носи тежестта да докаже притежанието на правото си.Именно в тази връзка,въззивният съд,с решаващите си мотиви,цитирани по-горе,е стигнал до извода,че праводателката на ответниците,настоящи касатори,не се легитимира като собственик на имота,не е била и такъв към момента на придобиването му от касаторите, по силата на сделката, обективирана с нот.акт №59/2011г.,тъй като извършената по реда на ЗТПС замяна от която праводателката Г. черпи права,не е останала в сила,поради липсата на предвидените в чл.18 з,ал.3 ППЗСПЗЗ предпоставки,и не е могла да прехвърли правото на собственост на процесния имот по договора за покупко-продажба,сключен с ответниците.По така заявената от ищците претенция,както вече бе посочено по-горе,в тежест на ответника е да докаже активната си материалноправна легитимация,свързана с правото му на собственост върху процесния имот,а не с правото на собственост на ищеца,в каквато посока са формулираните въпроси.
По отношение на формулирания в т.г от изложението въпрос,същият е разрешен в съответствие с приетото със задължителна практика на ВКС,а именно-Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГТК на ВКС,с възприетото в т.1 от същото,че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице:когато ищецът притежава самостоятелно право,което се оспорва,както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект,както е в настоящия случай.В производството по този иск ищецът доказва фактите,от които произтича правния му интерес,а ответникът-фактите от които произтича правото му.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78 ал.3 ГПК на ответницата по касационната С. Д. Я. следва да се присъдят сторените за настоящата касационна инстанция разноски по делото,поискани с отговора на касатора на касационната жалба,депозирана от Р. М. Д.,в размер на 1000 лева,представляващо адвокатски възнаграждение ,съгласно доказателствата и списъка за разноски по член 80 ГПК. Относно искането за заплащане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция,заявени с отговора на ответницата Я. на касационната жалба,депозирана от Н. М. Д.,такива не следва да се присъждат,тъй като липсват приложени с този отговор доказателства,че такива са реално сторени.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №131/24.07.2015г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№251/2015г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Р. М. Д. да заплати на С. Д. Я. сумата от 1000 лева/хиляда лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: