О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 19.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.04.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2183/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№58/09.01.2014г.,подадена от М. А. И.,Г. М. К. и С. М. Х.,всички от [населено място],област С.,чрез пълномощника им адвокат Г. И. А.,против решение №114/05.12.2013г. на Силистренски окръжен съд,постановено по гр.д.№227/2013г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №127/12.07.2013г. постановено по гр.д.№125/2013г. по описа на Районен съд [населено място],в частта в която са определени квотите между посочените съделители и вместо него е постановено:допуска делбата между М. Д. И.,М. А. И.,Ф. А. М.,С. Д. А.,Г. М. К. и С. М. Х.,в качеството им на наследници на А. Р. Г. на описаните в решението недвижими имоти,при квоти,както следва:за М. И.-22/47,594 ид.части,за М. И.-6,3985/47,594 ид.части,за Ф. М.-6,3985/47,594 ид.части,за С. А.-6,3985/47,594 ид.части,за Г. К.-3,19925/47,594 ид.части и за С. Х.-3,19925/47,594 идеални части.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че на наследниците на общия наследодател на страните А. Р. Г.-поч.15.06.1979г.,с решения на ОСЗГ [населено място] №27/29.04.1999г. и №27/10.08.1998г. са възстановени процесните земеделски земи.След анализа на доказателствата по делото и тяхната преценка,съдът е стигнал до извода,че вторият ответник М. Д. И. е придобил процесните 22 дка,част от възстановените по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи,на основание давностно владение,осъществено в продължение на 10 години-от 1999г. до датата на искова молба-05.08.2013г..Съдът е посочил,че началото на давностното владение е 29.04.1999г.,датата на постановяване на Решение №27 на ОБСЗГ Д.,тъй като реституционната процедура е приключила с постановяване на решение по чл.27,ал.1 от ППЗСПЗЗ,като с това решение е индивидуализиран обекта на собствеността и владението върху него може да бъде упражнявано,както и върху част от имота,тъй като няма пречка да бъде придобита по давност и идеална част от общата вещ/в този см. ТР №1/06.08.2012г. на ОСГК ВКС/.Съдът е преценил събраните гласни доказателства,както и обясненията на ответника С. А.,че владението на наследниците било разпределено помежду им, съобразно споразумителен протокол,представен при сключване на договор за обработка на земите от създадената кооперация,станало със съгласието и одобрението на всички наследници,още приживе на преживялата съпруга на общия наследодател С. А. Г..поч.1998г.,като тези процесни земи от 22 дка,се владеели необезпокоявано и демонстративно от М. И. пред останалите сънаследници,които за този период не са му се противопоставяли и оспорвали това владение.С оглед на тези свои изводи,съдът е съобразил наследствените права на съделители,съотнесено към придобитите по давностно владение 22 дка от цялата наследствена маса от 47,594г. и с решението си е постанови квотите за всеки един от наследниците,при което се допуска делбата.
С изложението си, приложено към касационната жалба,за допускане касационно обжалване на въззивното решение,касаторите заявяват/цитирам/:
„ С решение №114 от 05.12.2013г. по в.гр.д.№227/2013г., постановено от Силистренски окръжен съд,съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Съображенията ми са следните:
Считам,че е налице за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.1 ГПК,тъй като въпросът за придобивната давност на основание чл.79 ЗС в първата фаза на делбата е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд,а именно Тълкувателно решение №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г.ОСГК на ВКС,решение №436 от 21.03.2006г. по гр.д.№1366/2005г. на ІV гражданско отделение на ВКС и решение №872 от 13.02.2006г. по гр.д.№259/2005г. на І гражданско отделение на ВКС.”,
след което се твърди,че съдът не се е съобразил с горепосоченото тълкувателно решение и че по делото липсват доказателства за осъществени действия в тази посока.
Видно от цитираното по-горе изложение на касаторите,в същото липсва ясно и точно формулиран правен въпрос,който е от значение за изхода на делото и е обусловил изводите на съда ,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Най-общо се поставя „въпросът за придобивната давност по член 79 ЗС”,като е цитирана и задължителната практика на ВКС,обективирана в горепосоченото от касаторите тълкувателно решение.
С оглед приетото с решаващите мотиви от въззивния съд,посочени по-горе,касационният съд намира,че даденото разрешение относно оценката на демонстираното от ответника М. И. владение спрямо процесната част от имота,не е в противоречие,а напротив в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС.
Ето защо, не е налице основанието по член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №114/05.12.2013г. на Силистренски окръжен съд,постановено по гр.д.№227/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: