О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София 30.05.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 793/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. А., [населено място], чрез пълномощника му адвокат М., срещу въззивно решение от 12.11.2015г. по гр.д. № 750/2015г. на Плевенския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставят следните въпроси : когато за децата са се грижили родителите на единия съпруг, който реализира по-големи доходи, следва ли да се считат тези грижи като упражнявани от другия съпруг, който реализира ниски доходи само за лични нужди; следва ли при обсъждане на въпроса за изключителен принос да се игнорира фактът на изплащане на всички кредити само от единия съпруг след като тези кредити са теглени от двамата съпрузи за семейни нужди, но са погасявани от единия от тях; нечовешкото третиране от единия родител малолетно дете, застрашаващо живота и здравето му, следва ли да се отрази при преценката за приноса на този родител в придобитото имущество. Сочи се противоречие с решение по гр.д.№ 931/2010г., І г.о. и с решение по гр.д.№ 1700/2010г., ІV г.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба М. П. А. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по съображения, изложени в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №105/2015г. по гр.д.№ 455/2014г. на РС – Левски. Постановено е друго, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.29,ал.3 СК, предявен от А. К. А. срещу М. П. А. за определяне на по-голям дял – 2/3 ид.ч. за ищеца, от придобитото през време на брака им, прекратен чрез развод, недвижимо и движимо имущество /подробно описано/.
Въззивният съд е обсъдил доказателствения материал по делото и е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод през 2014г. Съгласно чл.29 ал.3 СК при прекратяване на общността поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Съгласно чл.21 ал.1 – ал.3 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити; съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството и се предполага до доказване на противното. Според т.8 от ППВС № 5/31.10.1972г. явното и значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи по смисъла на чл.29 ал.3 СК трябва да се установява не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, както и за всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи. Явното и значително несъответствие в приноса трябва да се установява чрез съпоставяне стойността и значението на доказания принос със стойността на придобитото общо имущество като цяло. Несъответствието в приноса може да бъде осъществено чрез труд, чрез парични и други средства и по други подобни начини. Въззивният съд е посочил, че след като съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата и че разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи и те отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, то при приложението на чл.29 ал.3 СК следва да се преценят както прекия, така и косвения принос, който не винаги може да бъде точно оценен като парична равностойност. При тази преценка няма критерий за значителност – изисква се значителна разлика, която се преценява при конкретните обстоятелства по делото в абсолютно измерение като сума и в относително измерение като съотношение. В случая е налице предимство от страна на ищеца в един от четирите компонента на приноса по смисъла на чл.21 СК, а именно във влагането на средства, но не и в значителна разлика на приноса на ищеца от този на ответницата в придобиване на общото имущество. Обсъдена е съдебно икономическата експертиза за размера на нетните доходи на страните и ползваните за релевантния период от тях кредити. Прието е,че заемите на всяка от страните са за нуждите на семейството, независимо кой от двамата ги е погасил. Анализирани са подробно събраните по делото гласни доказателства относно отглеждането на децата, полаганите грижи за тях и работата в домакинството. Прието е, че приносът,изразяващ се във влагане на средства не е по-значим от приноса, изразяващ се в личен труд или в грижи за децата и работа в домакинството и стопанството. Преценката е извършена чрез съпоставяне конкретно на приноса на двамата съпрузи, независимо от начина, по който всеки един от тях е съдействал за материалните придобивки на семейството – реализиране на доходи, или пък поемане изцяло на грижата за децата, семейството и домакинството. Обсъдени са подробно събраните по делото гласни доказателства за размера на получаваните от ищеца доходи, за вложен от него труд, като и за отглеждането на децата от ответницата, полаганите грижи за тях и работата в домакинството. Отчетено е, че ответницата също е работила по трудово правоотношение, влагала е труд и в отглеждане на животните на страните, поддържала е домакинството им /голяма къща с двор/. Въззивният съд е направил извод, че сам по себе си фактът, че единият съпруг е реализирал двойно по-високи доходи не е достатъчен, за да се приеме, че неговият принос надхвърля значително приноса на другия съпруг за придобиване на общото имущество. От съществено значение е дали приносът на единия съпруг съответства на приноса на другия или значително го надхвърля. В случая съпоставянето вложените средства, труд, на полаганите от ответницата грижи за родените от брака две деца /едното от които с увреждане, изискващо специални грижи и лечение/ и за домакинството на семейството /поддържане на дома и стопанството/, не дава основание да се приеме, че приносът на ищеца значително надхвърля този на бившата му съпруга. Бившите съпрузи са допринесли с действията си в равна степен за придобиване на имуществото по време на брака, независимо че съпругът е реализирал по-високи доходи.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да е включен в предмета на спора. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай поставените от касатора въпроси не са формулирани по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР правни въпроси.Те са неотносими, защото не са обусловили изхода на делото. Те касаят фактическа обстановка, различна от установената от въззивния съд. Решаващите изводи на въззивния съд са за това, че основателността на така предявения иск предполага доказване на значително по-голям принос в придобиването на имуществото по време на брака от ищеца в сравнение с приноса на ответницата. Въззивният съд не е приел фактическа обстановка, според която децата от брака са били отглеждани от родителите на касатора, нито пък, че е налице нечовешкото третиране от страна на ответницата по отношение малолетното дете, застрашаващо живота и здравето му. Ето защо така поставените въпроси относно отчитане на такива обстоятелства при преценката за приноса на ответницата в придобиването на имуществото не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Въпросът за теглени кредити от съпрузите за семейни нужди, погасявани само от единия от тях, също е ирелевантен. Това е така, защото е прието, че теглените кредити от всяка от страните са били за нуждите на семейството, за тях бившите съпрузи са отговаряли солидарно и са ги погасявали със семейни средства, без значение кой от двамата е правил вноските. Въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, в т.ч. ППВС №5/1972г., както и посочената от касатора при преценката дали е налице значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи по смисъла на чл.29,ал.3 СК. Определянето на приноса на всеки от съпрузите не може да се извърши по математически начин чрез съпоставяне само на доходите на всеки от тях, а като се отчетат всички конкретни обстоятелства относно полаганите грижи за децата и семейството, работа в общото домакинство, помощ в работата на другия съпруг и др.
В останалата част доводите на касатора сочат необоснованост на съдебния акт и неправилна преценка на доказателствата по делото. Необосноваността на въззивното решение не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 400 лева, съгласно приложения договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.11.2015г. по гр.д. № 750/2015г. на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. К. А., [населено място], да заплати на М. П. А. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 400 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: