О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 06.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.11.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4856/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№54433/28.04.2015г.,подадена от С. К. Х.,чрез пълномощника й адвокат З. Г.,против решение №2027/24.03.2015г. на Софийски градски съд,ІV-д състав,постановено по гр.д.№16604/2013г. по описа на съда,с което се оставя в сила решение № ІІ-70-145 от 04.06.2013г. на Софийски районен съд,70 състав по гр.д.№190003/2006г. за обявяване за окончателен разделителен протокол,обективиран в постановеното по делото решение от 01.02.2012г. и решение от 19.04.2012г. за поправка на ОФГ.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,постановено при допуснати съществени процесуални нарушения,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба П. М. М.,чрез пълномощника му адвокат А. М.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че когато съдебната делба се извършва чрез образуване на дялове според броя на съделителите и последващо теглене на жребий,то в проекта за разделителен протокол по чл.287 ГПК/отм/ и в окончателния разделителен протокол по чл.289 ГПК/отм/,съдът следва да сочи кои имоти се включват в дяловете,каква е стойността/цената/ на всеки от дяловете и какви суми за уравнение са дължими между получателите на отделните дялове,което представлява необходимото съдържание на окончателния разделителен протокол.Съдът е констатирал,че в настоящия случай,в проведеното пред първоинстаноционния съд заседание на 10.05.2013г.,на което са присъствали процесуалните представители и на двете страни по делото,като всеки от тях,поотделно, са заявили,че нямат възражения по проекта за разделителен протокол,образуването на дялове и тяхната стойност,който проект е бил предмет на одобряване с влязлото в сила решение от 01.02.2012г. по гр.д.№19003/2006г. по описа на СРС,70 състав.Съдът е приел,че са спазени всички изисквания към решението,с което е обявен окончателен разделителен протокол за извършване на делбата чрез образуване на дялове според броя на съделителите/в случая двама/,броя на имотите/два/ и последващо теглене на жребий,залегнали в проекта за разделителния протокол.Съдът е отбелязъл,че е посочено каква е цената на всеки дял,колко са дяловете и каква сума за уравнение се дължи между съделителите,поради което е стигнал до извода,че постановеното решение за обявяване за окончателен разделителен протокол от първоинстанционния съд,отговаря на изискванията на процесуалния закон по чл.289 ГПК/отм/.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,приложено към касационната жалба,наречено „изложение на касационните основания”,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.3 ГПК.
На първо място ,касаторът ,като се позовава на разпоредбата на чл.236,ал.2 ГПК/обн.ДВ бр.29/20.07.2007г.,в сила от 01.03.2008г./,относно съдържанието на мотивите към решението, прави касационно оплакване,че в мотивите на обжалваното решение,въззивният съд/цитирам/:
„ не посочва възраженията на страните и оттам да направи правните си изводи като се съобрази с доказателствата като направи тяхната преценка”.
По своето съдържание последното представлява касационно оплакване по смисъла на член 281,т.3 ГПК,което е различно от основанията по член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Освен това производството по делото и постановеното решение,предмет на настоящата касационна жалба,се е развило и приключило с последното по реда на ГПК от 1952г.-отменен,в който разпоредбата на член 189,ал.2 ГПК/отм/ посочва,че към решението съдът излага и мотиви,въз основа на което е постановено.Също така за яснота следва да се посочи,че това касационно оплакване не кореспондира и на изложеното с решаващите мотиви на обжалваното решение,където изрично е отбелязано че страните по делото нямат възражения към окончателния разделителен протокол.
В следващата част от изложението си касаторът посочва,че/цитирам/:
„Вторият въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,е нарушението на съда на чл.266,ал.1 ГПК”,след което се възпроизвежда съдържанието на тази разпоредба на процесуалния закон,с оплаквания за недопуснати докезателства в първоинстанцинното производство.Освен,че таза формулировка на представялва правен въпрос-по смисъла на приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,всъщност отново се визира касационно оплакване по член 281,т.3 ГПК,а и както вече бе посочено същите са неотносими към решаващите мотиви,постановени в производство по реда на ГПК/отм/.
В останалата част от изложението отново се навеждат касационни оплаквания за това че обжалваното решение е/цитирам/:”логически неиздържано”,както и се възразява срещу процесуалното представителство, осъществено от адвокат А. М. за другия съделител П. М.,
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на ТР №1/2009 на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.Това е този правен въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като ВКС не е задължен да извежда правния въпрос от изложението на касатора по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2027/24.03.2015г. на Софийски градски съд,ГК,ІV-Д състав,постановено по гр.д.№16604/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: