5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 978
С. 31.10. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 437/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. В. И., [населено място], срещу въззивно решение №1278/03.11.2010г. по гр. дело № 842/2010г. на Варненския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочат се конкретни решения на ВКС. Въпросите са : допустимо ли е да се предявява отрицателен установителен иск за собственост по отношение на идеална част от инкорпорирано в постройка право на строеж, без искът да е насочен към отричане правото на собственост за съответната идеална част от постройката; непроизнасянето от страна на въззивния съд в противоречие със задължителните указание в т.4 от ТР№ 1/2001г., ОСГК по въведеното още в първоинстанционното производство възражение за изтекла придобивна давност, съставлява ли нарушение на процесуалните правила относно задължението му да провери изцяло правилността на обжалвания акт; при дарение на ? ид.ч. от конкретен недвижим имот, припадащите се към даряваната идеална част от жилищната сграда идеални части от правото на строеж, могат ли да са в обем, по-голям от дарените идеални части от жилищния имот; при разпоредителни сделки с идеална част от недвижим имот, следва ли да е налице съответствие между прехвърлената идеална част от съществуваща сграда, изградена в чужд имот и съответното право на строеж.
Ответникът по касация С. А. И., К. Д. Д. и Д. Ж. Д., [населено място], считат че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решението на Варненския районен съд по гр.д.6375/2007г., с което е прието за установено по отношение на С. И., К. Д. и Д. Д., че З. И. не е собственик на 2/8ид.ч. от правото на строеж върху дворно място, находящо се в [населено място], [улица], цялото с площ от 355 кв.м., представляващо имот пл.№260, който е идеална част от УПИ № І-259,260, кв.1087 по плана на В..
Въззивният съд е приел, че искът е допустим, тъй като се отрича определена идеална част от правото на строеж върху процесния недвижим имот, което е реално съществуващо право и може да бъде предмет на така избраната защита с оглед отразеното по нотариален акт №131/2004г., от който ответникът черпи права. Установил е от фактическа и правна страна, че на Т. Ж. и И. Ж. е било отстъпено право на строеж върху държавно място за изграждане на жилищна сграда на един етаж.Доколкото правото на строеж е учредено на две лица, без да е уточнен обемът на права за всеки поотделно, същите имат по ? ид.ч. от него.След извършените делби през 1964г. и 1967г. собственици на процесния имот са станали Т. И. Ж. – на новата постройка с ? ид.ч. от правото на строеж върху дворното място и Ж. К. – на старата къща с ? ид.ч. от правото на строеж върху дворното място. След смъртта на Ж. К. и извършените разпоредителни сделки с нотариален акт №5/1982г. и №38/2003г. притежаваният от нея дял е прехвърлен на Ж. П.. Той е придобил и правото на собственост върху държавна земя, а именно ? ид.ч. от дворното място по реда на §1 ПЗР ПМС №234/1997г. С договор по нот.акт № 38/2003г. притежаваният от П. имот е придобит от ищците К. и Д. Д.. С имота на Т.Ж. са извършени също разпореждания, както следва : с нот.акт №134/1983г. по реда на чл.13 СК от 1968г./отм./ е прехвърлена ? ид.ч. от жилищната сграда и съответващите и 3/8 ид.ч. от правото на строеж върху процесния имот на ищеца С. И.; с нот.акт №53/2004г. Т.Ж. е прехвърлил на А. Д. останалата ? ид.ч. от жилищната сграда и 5/8 ид.ч. от правото на строеж, която от своя страна го е прехвърлила на ответника З. И. с нот.акт №131/2004г. След дарението съпрузите Ж. са останали собственици на останалата ? ид.ч. от жилищната сграда и 3/8 ид.ч. от правото на строеж, поради което и с последващите сделки след смъртта на съпругата си Т.Ж. е могъл да прехвърли само обема на притежаваните от него права, а именно ? ид.ч. от сградата и съответстващите и 3/8 ид.ч. от правото на строеж. Това е придобил и ответникът З. по силата на посочената транслативна сделка.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай поставените от касатора правни въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. Приложените съдебни решения относно въпроса за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск не третират идентичен на поставения въпрос и са неотносими. Даденото от въззивния съд разрешение пък не предполага приложимост на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като е съобразено с постоянната съдебна практика за допустимост на отрицателния установителен иск като право на защита при наличие на правен интерес. В случая в съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е приел, че такъв е налице доколкото спорен между страните по делото е само въпросът за обема на притежаваното право на строеж върху държавна земя, като предмет на защита, а не правата в съсобствеността на изградената постройка. Въпросът за произнасяне по наведено възражение за изтекла в полза на касатора придобивна давност също е неотносим, тъй като видно от сочения в изложението протокол от съдебно заседание 15.05.2008г., такова възражение не е направено. Изявлението е в смисъл, че ищецът не е владял и не е придобил по давност имота до 1991г., като е оспорен началният момент на давността с твърдение, че ответникът е в имота. Последната група въпроси също не обуславят приложимост на чл.280,ал.1ГПК. Соченото решение №1873/1963г. не третира въпрос с прехвърляне право на строеж върху държавна земя в различен обем ид.ч. от право на собственост върху изградената сграда. То не установява противоречива практика по поставените въпроси и дадено от въззивния съд разрешение в противоречие на тези решения. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК релевантният правен въпрос трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение, постановено по същия правен въпрос – т.3 от ТР №1/2009г., ОСГТК. Съобразно същото ТР, за да е налице това основание за допускане на касационно обжалване, разглеждането на релевантните за спора въпроси следва да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато е налице непълна или неясна правна норма, за да се създаде съдебна практика по прилагането и. По повдигнатите въпроси има установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея по начало с гражданскоправна сделка може да се прехвърли право на строеж и след като то се е трансформирало в право на собственост върху построеното. Тогава суперфициарният собственик прехвърля собствеността върху построеното със съответната идеална част от правото на строеж. В разглеждания случай въззивният съд е установил, че при извършените разпореждания с имота на Т.Ж. по нот.акт №134/1983г. са отразени съответстващи на действителните части от правото на строеж към прехвърлените права в собствеността на сградата, а при сделката по нотариален акт №53/2004г., сключена с праводателя на ответника З., е отразен по-голям обем права на строеж, който не съответства на прехвърлящата се ? ид.ч. от сградата, поради което и за частта над притежаваните и припадащи се на прехвърлената част от постройката 3/8 ид.ч. от правото на строеж до отразените 5/8 ид.ч. не е налице вещноправен ефект. Затова и ответникът не може да се легитимира като притежател на процесните 2/8 ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.Не следва да се присъждат разноски на ответниците по касация за настоящото производство, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1278/03.11.2010г. по гр. дело № 842/2010г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: