О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр. София, 18.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 994/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. П. Г. и Г. А. Г. от [населено място], Пловдивска област срещу въззивно решение № 2157 от 29.12.15г., постановено по в.гр.д.№ 1892/15г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение от 09.04.15г. по гр.д.№ 11179/15г. на Варненския районен съд и вместо него е допуснал да се извърши съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2514 с площ от 765 кв.м. и реална част от поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2516 по КК на [населено място], графично очертана на приподписана от съда скица между А. Б. К. с квота 499.5/687 ид.части и Р. П. Г. и Г. А. Г. с квота 187.5/687 ид.части в режим на съпружеска имуществена общност, както и на поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2676 с площ от 700 кв.м. и реална част от поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2516 по КК на [населено място], графично очертана на приподписана от съда скица между Д. Б. М. с квота 500.5/688 ид.части и и Р. П. Г. и Г. А. Г. с квота 187.5/688 ид.части в режим на съпружеска имуществена общност.
За да постанови решенето си въззивният съд е приел, че с договор за дарение, сключен с нот.акт № 77/75г. съделителите А. К. и Д. М. са придобили правото на собственост върху недвижим имот – лозе с площ от 1375 кв.м., находящо се в землището на [населено място], м.”М. К.”. По силата на постигната между тях съдебна спогодба по гр.д. № 1044/79г. на ВРС имотът е разделен на два дяла, като всеки съделител е получил в изключителна собственост по един по-малък имот, съответно с площ от 687 кв.м. и 688 кв.м. С нот.акт № 75/93г. съделителката Р. Г. е закупила по време на барака си със съделителя Г. Г. по187.5 кв.м. от всеки един от притежаваните от А. К. и Д. М. имоти. Дареният на двете имот е заснет в кадастралния план от 1973г. с пл.№ 3122 с площ от 1332 кв.м., като след делбата му през 1979г. не е извършено попълване на кадастралната основа и обособените два реални дяла не са отразени в плана. Според действащата понастоящем кадастрална карта от 2008г. в границите на имот с пл.№ 3122 са заснети три имота – първият с площ от 488 кв.м. с идентификатор 10135.2552.2514, записан в собственост на А. К.; вторият – с площ от 501 кв.м. и идентификатор 10135.2552.2676, записан на името на Д. М. и третият – с площ от 455 кв.м. и идентификатор 10135.2552.3916, включващ части от обособените два имота по делбата от 1979г., записан на името на Г. Г..
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че делбата следва да се допусне само на двата имота, обособени съгласно делбата от 1979г., чиито последици следва да бъдат зачетени, независимо от липсата на попълване на кадастралната основа с тях, а по отношение на третия имот, включващ части от тези два имота, е прието че не следва да се допуска до делба. Изложени са съображения, че неправилното му заснемане като самостоятелен имот в кадастралната карта от 2008г. не води отново до възникване на съсобственост между А. К. и Д. М., тъй като кадастралната основа не създава права, както и че от данните по делото не е установено този имот да е придобит по давност от касаторите.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. Иск с правна квалификация чл.53, ал.2 ЗКИР /сега чл.54, ал.2 ЗКИР/, който не е предявен в делбеното производство следва ли да се разглежда в това производство като преюдициален въпрос съгласно чл.343 ГПК; 2. Следва ли в делбеното производсво съдът да извърши преценката, че някои данни са неверни и да установи верните, каквато преценка е предвидено да се извърши с разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗКИР /сега чл.54, ал.2 ЗКИР/ при разрешаването но спорове за материално право в това производство, когато кадастралната карта и регистър не са отменени по отношение на имот, заснет като самостоятелен с обозначени граници и собственик, а съдът в мотивите си е приел, че има грешно /неправилно/ заснемане на граници и имоти; 3. Следва ли в делбеното производство да се установява право на собственост върху конкретен имот към минал момент и правилното му заснемане в кадастралната карта, когато се претендира делба на имот, отразен в кадастралната карта като индивидуализиран имот с граници и собственик с влязла в сила заповед и 4. Имот, индивидуализиран в кадастралната карта с влязла в сила заповед, следва ли да се включи в като самостоятелен обект в делбеното производство, когато по отношение на него има спор за материално право, както към момента на влизане в сила на КК и КР, така и към момента на предявяване на иска за делба.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.4 разяснения това основание за допускане на касационно обжалване би било налице при необходимост от промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й.
В случая във връзка с тези предпоставки никакви доводи не са изложени и те по отношение на поставените въпроси не са налице. Отговор на същите е даден с ТР № 8/14 г. на ОСГК на ВКС, т.4, според което иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта или кадастрални регистри, или иск по чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл.54, ал.2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, имаща декларативно действие, от която не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. При констатиране на непълноти и грешки те следва да се съобразят при произнасянето на съда, като съдебното решение, придружено със скица проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите на кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл.54, ал.4 ЗКИР. Дадените с това тълкувателно решение разяснения, на които обжалваното въззивно решение съответства, следва да намерят приложение и в делбеното производство, в което се установява наличието или липсата на съсобственост.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 2157 от 29.12.15г., постановено по в.гр.д.№ 1892/15г. на Варненския окръжен съд.
О с ъ ж д а Р. П. Г. и Г. А. Г. от [населено място], Пловдивска област да заплатят на Д. Б. М. и на А. Б. К. от [населено място] сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: