О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
гр. София, 11.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5820/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие срещу въззивно решение № 861 от 30.04.14г., постановено по гр.д.№ 4709/13г. на Софийския апелативен съд, 7 с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 02.07.13г. по гр.д.№ 6090/10г. на Софийския градски съд, І-20 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Държавата против Федерация на синдикатите в здравеопазването иск по чл.240, ал.2 ГПК за установяване, че ответникът не е собственик на апартамент, заемащ целия първи етаж над мецанина от Кооперативно здание „Орел П.”, находящ се в [населено място] , [улица], състоящ се от девет отделения, три коридора, три клозета, една тераса и два входа, собствеността върху който е призната на ответника с неприсъствено решение от 28.05.09г. по гр.д.№ 2758/08г. на СГС.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че предпоставките на чл.240, ал.2 ГПК за пререшаването на спора в случая не са налице, тъй като източникът на информация за новооткрити обстоятелства и доказателства, на които се позовава ищецът – заповед № РД-22-028 от 04.04.2008г., Устава на ФСЗ и др. документи, намиращи се към преписка № 68/3 от 01.04.04г. на областната управа – [населено място], са могли да станат известни на законния му представител МРРБ още при връчване на исковата молба по гр.д.№ 2758/08г. на СГС, към която са били приложени. Изложени са и съображения, че претенцията за собственост на ФСЗ е била основана именно на тези доказателства и при полагане на дължимата грижа МРРБ е могло да узнае за нея като се запознае с исковата молба преди да я изпрати на областния управител, така и да се снабди от него с необходимите доказателства.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: 1. за необходимостта да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да изложи в мотивите на решението си своите фактически и правни изводи; 2.наличието на процесуалните изисквания по чл.238, ал.1 и 2 ГПК и своевременно направено искане за постановяване на неприсъствено решение освобождават ли съда от преценка по същество на заявените с исковата молба обстоятелства в производството по чл.240, ал.2 ГПК; 3.въведеният чрез института на неприсъственото решение принцип за „вероятната истина” кореспондира ли на разпоредбите на чл.121, ал.2 и ал.4 от Конституцията на Република България, съответно на чл.10 и чл.12 ГПК, като се има предвид, че в ГПК няма критерии за установяване на вероятна истина; 4. следва ли представено с исковата молба доказателство, съдържащо възражения по твърденията на ищеца и основателността на претенцията, съответно длъжен ли е съдът да се произнесе по съществото на спора в такъв случай и 5. има ли право съдът да отмени служебно допуснатата техническа експертиза, необходима за изясняване на делото от фактическа страна, при изрично изявление на страната за поддържане на това доказателствено средство и внесен своевременно депозит.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Първият поставен въпрос не е решен в противоречие със сочената от касатора многобройна практика на ВС и ВКС, тъй като във връзка с него същият излага съображения за необсъдени доказателства и доводи по съществото на правния спор, а с оглед приетото от съда, че в случая не са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на касатора при решаването му или с които да не е могъл да се снабди своевременно, той не е разполагал с правомощието да се произнесе по съществото на предявения иск при наличие на постановено неприсъствено решение относно същия спор.
Тази практика няма отношение към останалите поставени въпроси, а и касаторът не сочи в какво се състои противоречието с нея. Във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени никакви съображения за обосноваване на значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.4 разяснения и в случая тези предпоставки не са налице.
В допълнение следва да се отбележи, че по третия и петия въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като редът за постановяване на неприсъственото решение не е предмет на обсъждане в настоящото производство, а допуснатата експертиза е заличена от първоинстанционния съд и във въззивната жалба в тази насока оплаквания не са правени /това доказателство е поискано и за установяване на обстоятелства по съществото на спора/. Четвъртият въпрос е твърде неясно формулиран за да може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответникът по жалбата сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 3200 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 861 от 30.04.14г., постановено по гр.д.№ 4709/13г. на Софийския апелативен съд, 7 с-в.
О с ъ ж д а Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, [населено място] да заплати на Федерация на синдикатите в здравеопазването, [населено място] сумата 3200 лв./три хиляди и двеста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ