О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
гр. С., 15.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1071/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. Р. от[населено място], П. област срещу въззивно решение № 201 от 23.04.10г., постановено по в.гр.д.№ 38/10г. на Пазарджишкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 645 от 15.07.09 г. по гр.д.№ 197/06г. на Пазарджишкия районен съд, с което е изнесен на публична продан УПИ ІІІ-178 в кв.52 по плана на[населено място] с площ от 584 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда и масивен гараж, като са отхвърлени възлагателните претенции на П. Г. Р. и И. Б. Р. по чл.288, ал.3 ГПК/отм./.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е реално неподеляем и че съсобствеността върху него е възникнала, като от наследяване, така и от възмездна сделка (през 1979г. имотът е поставен в общ дял на П. Р. и на нейния син П. Р. – наследодател на съделителките И. Р. и П. Р., който е придобил по време на брака си[населено място] ? ид.част от него в режим на съпружеска имуществена общност, изплащайки дела на своя брат), поради което върху него е налице т.н. смесена съсобственост и съгласно дадените с ТР № 1/04г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения същият не може да бъде предмет на възлагане по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./, а единственият начин за ликвидирането на съсобствеността е публичната продан.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите налице ли е смесена съсобственост в настоящата хипотеза и длъжен ли е делбеният съд да посочи пазарната оценка на изнесения на публична продан имот, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Наред с това се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроса за поделяемостта на имота на отделни дялове, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 задължителни разяснения материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Тъй като жалбоподателката не се позовава на противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, респ. на ВС, и доколкото в случая такова не съществува, основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице.
Второто основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В случая във връзка с първия поставен въпрос липсва противоречие с представената от касаторката незадължителна практика на ВКС, тъй като с нея са разгледани различни от настоящата хипотези, но дори такова противоречие да съществуваше, то би било без правно значение, доколкото този въпрос е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС (ТР № 1/04г. на ОСГК). В допълнение следва да се посочи, че въпросът за начина на възникване на съсобствеността върху имота, респ. правата на съделителите върху него има отношение към първата фаза на делбата, която е приключила с влязло в сила решение.
Вторият поставен въпрос също не е решен в противоречие с представеното решение № 221 по гр.д.№ 677/01г. на ВКС, тъй като същото не се отнася до него, а до извършване на съдебна делба чрез възлагане, още повече, че впоследствие правната уредба във връзка с този въпрос е променена.
Третият поставен по-горе въпрос е по съществото на спора и отговорът му е свързан с конкретна преценка на доказателствата по делото, поради което същият не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Независимо от това, представената от касаторката съдебна практика няма отношение към него, поради което и противоречие на въззивното решение с нея не би могло да е налице, а освен това по въпросите за поделяемостта на недвижимите имоти не е налице неяснота или непълнота на правната уредба и съществува богата съдебна практика, поради което последното релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не е налице.
Във връзка с представеното ТР № 113/1968г. на ОСГК на ВС следва да се отбележи, че то се отнася до сключване на спогодба във втората фаза на делбата, а не до поставените от касаторката, респ. до обуславящите изхода на спора въпроси.
С оглед на казаното подадената от И. Б. Р. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 201 от 23.04.10г., постановено по в.гр.д.№ 38/10г. на Пазарджишкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: