О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 17.06. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2146/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат А. Ч. – „пълномощник на К. П. К. и на поставения под неговото запрещение Ж. А. С.”, срещу въззивно решение от 05.01.2015г. по гр.д.№1471/2014г. на Окръжен съд – Стара Загора. Настоящият съдебен състав намира, че след като Ж. С. – трето лице помагач на ответника по иска за делба К. П. К., е представляван в процеса от особен представител, назначен по реда на чл.29,ал.4 ГПК –адвокат Ю. Й., която не е подала касационна жалба, то което следва да се счита, че въззивното решение не е обжалвано от Ж. С..
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1 за допускане касационно обжалване на решението. Твърди се, че съдът незаконосъобразно не е приел за разглеждане инцидентен установителен иск.Решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон –чл.26,ал.1ЗЗД, и е постановено при съществени процесуални нарушения.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №868/23.07.2014г. и №986/02.10.2014г./по чл.250 ГПК/ по гр.д.№6065/2013г. на Старозагорския районен съд, с които е допусната съдебна делба на подробно описани земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], при квоти : 1/2 ид.ч. за К. П. К. и по ? ид.ч. за П. А. С. и Т. Г. А. и е отхвърлена молбата на К. П. К. за допълване на решението по допускане на делбата. Решението е постановено при участието на Ж. А. С. в качеството му на трето лице помагач.
Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че ответниците по иска К. П. К. и П. А. С., както и третото лице помагач Ж. С. са наследници по закон на П. С., на които в това им качество е възстановена собствеността върху процесните земеделски земи с решение от 1997г. на ПК-Стара З..С договор по нотариален акт №150/2010г. Ж. С. дарил на ищеца Т. А. своята ? ид.ч. от процесните имоти. С решение №139/11.12.2012г. по гр.д.№1069/2012г. на Окръжен съд – Стара Загора Ж. С. е поставен под ограничено запрещение. Съгласно удостоверение №2/2013г. за попечител е определен К. П. К. /ответник по делото/. Въззивният съд е обсъдил наведените във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, в т.ч. и отказ за приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителн иск и за отхвърлено искане за отвод по чл.22,ал.1,т.5 и т.6 ГПК във връзка с наложена на пълномощника на страната глоба по чл.89,т.3 ГПК. Относно инцидентния установителен иск, предявен от К. К. като попечител на Ж. С., с предмет обявяване нищожност, евентуално унищожаване на дарението по нотариален акт № 150/2010г., е приел, че не е преграден пътят на защита за ищеца, тъй като производството по същия е било разделено. Образуваното отделно такова обаче е било прекратено впоследствие, поради неизпълнени указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. По въпроса с поискания отвод на районния съдия, въззивният съд е приел, че няма никакви данни по делото за наличие предпоставките на чл.22,ал.1,т.5 или т. 6 ГПК. Оплакванията във въззивната жалба за нарушение на материалния закон са приети за неоснователни. Възраженията на ответника по иска К. К. за нищожност на дарението, по посочения нотариален акт, поради накърняване на добрите нрави, липса на основание и привидност, са разгледани и приети за неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Той следва да се изведе от предмета на спора и определя рамките, в които ВКС селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Непосочването на релевантен правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В разглеждания случай не са поставени никакви конкретни правни въпроси, които да обосноват допускане касационно обжалване на решението. Изложението съдържа само касационни оплаквания и сочи допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, които обаче не могат самостоятелно да послужат като основания по чл.280,ал.1 ГПК в производството по селекция на касационната жалба, а като основания по чл.281 ГПК при допуснато вече до касационно обжалване въззивно решение. Посоченото в изложението относно неприетия за разглеждане инцидентен установителен иск не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Дори и да бъде доуточнен и конкретизиран, въпросът не е релевантен към изхода на делото. Това е така, защото съгласно т.7 от ТР№1/2013г., по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК, ВКС определението на съда, с което не се приема за разглеждане инцидентен установителен иск, не е преграждащо за развитието на делото както и за правото на страната в отделен процес да установи спорното правоотношение. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Въпреки изхода на производството, разноски не следва да се присъждат в полза на ответниците по касация, тъй като няма искане и доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.01.2015г. по гр.д.№1471/2014г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: