О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№194
С. 15.05.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията П. гр. дело № 1008/2014г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Й. Ф., чрез пълномощника му адвокат Н., срещу въззивно решение от 07.11.2013г. по гр.дело № 3606/2012г. на Софийския апелативен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се процесуални въпроси касаещи редовността на исковата молба както и рамките, в които съдът следва да се произнесе със съдебния акт с оглед диспозитивното начало в процеса като да даде защита на накърненото материално право само в рамките и по начина, поискани от страните. Твърди се, че съдът е разгледал незаявен правен спор, тъй като ищецът не се е позовал на придобивна давност. Поставят се и материалноправни въпроси : Възможно ли е върху един обект в сходен период от време различни лица да претендират право на собственост на основание давност, валидно ли е манифестирането на владение спрямо трето лице, когато ответникът е придобил правото на собственост след завеждане на иска, длъжен ли е член-кооператорът на Ж. да се информира за своителното намерение на ищците спрямо жилището, което му е разпределено, или те следва да демонстрират спрямо него това намерение, има ли задължителна сила решението по чл.38а ЗЖСК за лицето, което е нарушило владението на определен член-кооператор, участието на съпруга на ищеца като ответник в производството по чл.38а ЗЖСК, преклудира ли правото му да претендира придобиване по давност, при ограничаване достъпа до имота на ответника от трето лице, може ли да се приеме, че е налице явно владение от страна на ищеца. Прилагат се решения на ВКС.
Ответниците по касация С. Г. Г. и Т. Г. Г. оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение e обезсилено решение по гр.д.№10990/09г. на СГС в частта, с която е отхвърлен евентуално предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.74,ал.2 вр.чл.72 ЗС на С. Г. Г. срещу Б. Й. Ф.. П. решение е отменено в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.79 ЗС. Постановено е друго, с което е признато за установено по отношение на Б. Ф., че С. Г. и Т. Г. са собственици при условията на СИО на основание придобивна давност на апартамент №72, находящ се в софия, ул.»Л. А.», [жилищен адрес]. В. съд е приел, че ищците са придобили процесните имоти по давност в режим на СИО вследствие на необезпокоявано и явно владение за период над 10 години, считано от месец декември 1995г. когато завършеният на степен груб строеж апартамент е предаден на Г. въз основа на сключен между нея и [фирма] предаврителен договор за покупко-продажба. В. съд е проследил образуването на Ж.»Български художник» през 1989г., сключеният между Ж. като инвеститор и [фирма] договор за изграждане на 10 броя жилищни блока до издаване на акт образец 16 срещу предоставяне на фирмата на 50 апартамента, сключения през 1992г. договор между С. П. и [фирма] за изграждане на процесния апартамент, прекратен през 1994г., както и договор за изграждане и продажба на процесния апартамент от 1994г., сключен между С. Г. и [фирма]. Приел е, че искът за собственост, основан на давностно владение, не е недопустим поради наличие на С.. С влязло в сила решение по гр.д.№18345/2006г. на СРС на основание чл.38а ЗЖСК С. П. е осъден да предаде на член-кооператора в Ж. «Български художник» Б. Ф. владението на процесния апартамент.По това дело като евентуален ответник е бил конституиран Т. Г., но първоинстанционното решение, с което той е бил осъден да предаде на Ф. имота на основание чл.38а ЗЖСК, е обезсилено и искът срещу него е оставен без разглеждане. С. по това дело се разпростира по отношение Б. Ф. и П. като е прието, че имотът е собственост на Ж., че Ф. е член-кооператор и че е налице нарушение на владението от страна на П.. Решението по това дело не обвързва със С. настоящите ищци – съпрузите С. и Т. Г.. Б. Ф. е признат за собственик на имота при условията на чл.35,ал.2 ЗЖСК с нот.акт №171/2010г. Ищците са доказали упражняването на явна и непрекъсната фактическа власт върху имота за период повече от 10 години с намерение да го своят след предаването му с протокол от 1995г. Имотът е бил завършен на степен груб строеж още през 1994г. поради което е бил годен обект на собственост. Н. и непрекъснато е осъществяваното владение като ищците са извършили довършителните работи, ремонти, обзавеждане на имота и са се установили да живеят в него. Владението е явно демонстрирано както спрямо Ж., така и спрямо член-кооператорите и ищците са придобили правото на собственост в режим на СИО с изтичане на законния десетгодишен срок.
Не са налице посочените от касатора основания на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Не е налице твърдяната недопустимост на въззивното решение поради нередовност на исковата молба и произнасяне извън въведения от ищеца предмет на делото. Ищцата е въвела в исковата молба твърдение, че имотът е придобит от нея на основание давностно владение с посочен период.К. в хода на процеса неин съпруг има качеството на необходим другар, поради което не следва изрично да въвежда придобивно основание – арг. чл.216 ГПК. Обстоятелството, че ответникът се е снабдил с нотариален акт по чл.35,ал.2 ЗЖСК след завеждане на иска, не рефлектира върху допустимостта на производството, а е още едно доказателство за наличието на правен интерес от водене на установителния иск.
Останалите повдигнати от касатора въпроси в изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г., по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК посоченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело определят рамките, в които ВКС селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда.В случая поставените въпроси са неотносими към изхода на спора и решаващите изводи на съда. Това е така, защото той е приел, че по делото е установено упражнявана от ищците явна и непрекъсвана фактическа власт върху имота за период от 17 години, считано от 1995г., с намерение за своене, което е доведено до знанието както на собственика Ж. „Български художник”, така и на член-кооператорите, в т.ч. касатора. Въпросът възможно ли е върху един обект в сходен период от време различни лица да претендират право на собственост на основание давност е ирелевантен, тъй като разглежданият случай касае правото на собственост на ищците Г., основано на давностно владение. Без значение е дали трети на делото лица са имали претенции като собственици по давност на процесния имот. Въпросите има ли задължителна сила решението по чл.38а ЗЖСК за лицето, което е нарушило владението на определен член-кооператор и участието на съпруга на ищцата като ответник в приключилото производството по чл.38а ЗЖСК, преклудира ли правото му да претендира придобиване по давност, са също неотносими. В. съд е съобразил установената съдебна практика относно обективните и субективни предели на С. на съдебното решение. Той е приел, че производство по чл.38а ЗЖСК спрямо настоящия ищец Г. не е проведено и не е завършило с влязло в сила решение по такъв спор /с влязло в сила решение е обезсилено, постановеното от първоинстанционния съд спрямо Т. Г. по предявен срещу него при условията на евентуалност иск по чл.38а ЗЖСК/. При това положение за него не са преклудирани правоизключващите и правопогасяващи възражения, вкл. той може да се позовава на придобивна давност. Освен това приетото от съда е в съответствие с ТР№4/2012г., ОСГК, съгласно което позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуалноправно средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Както бе посочено вече, в случая е налице позоваване от ищеца на давностно владение и придобиване на правото на собственост на това оригинерно основание. Последният въпрос също е неотносим, тъй като в предмета на спора пред въззивния съд, както и в неговите мотиви не е включен въпросът налице ли е явно владение от страна на ищеца при ограничаване достъпа до имота от трето лице. Ето защо и приложеното решение, което според касатора е по въпроса относно проявната форма на владението в период, в който достъпът до имота е ограничен от трето лице, не може да бъде преценено като относимо /решение №117/2011г., гр.д.№718/2010г., І г.о./.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.На ответника по касация следва да се присъдят разноски в производството по чл.288 ГПК в размер на 2000 лева, съгласно приложения договор за правна защита.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.11.2013г. по гр.дело № 3606/2012г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Б. Й. Ф. да заплати на С. Г. Г. и Т. Г. Г. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 2000 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: