О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София 16.01. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 5197/2014г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Б.,чрез пълномощниците и адвокат И., срещу въззивно решение №3321 от 07.05.2014г. по гр.д. № 9524/2013г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Въпросите са следните : допустим ли е иск с правно основание чл.108 ЗС за идеални части от съсобствен недвижим имот, при предявяване на иск по чл.108 ЗС налице ли са активна и пасивна легитимация по отношение на съсобственик. Сочат се решения на ВКС. Не е налице противоречие с ППВС №7/1973г. по така поставените правни въпроси.
Ответникът по касация не изразява становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение по гр.д.№34489/2009г. на СРС, с което е отхвърлен предявеният от Н. И. П. против Д. К. Б. иск с правно основание чл.30,ал.1 ЗН за намаляване дарствено разпореждане, извършено от Й. В., поч.2008г. с договор за дарение по нот.акт № 174/2008г. и Д. Б. е осъдена да предаде на Н. П. и Т. И. на основание чл.108 ЗС владението на общо 1/6 ид.ч. /всяка по 1/12ид.ч./ от подробно описания недвиживм имот. Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба само от Д. Б. срещу първоинстанционното решение в частта, с която срещу нея е уважен искът по чл.108 ЗС. Той е приел, че искът по чл.30 ЗН е неоснователен, тъй като ищците не са приели наследството по опис. При това положение с оглед дарственото разпореждане , направено в полза на ответницата Б., последната е придобила 4/6 ид.ч. от процесния имот. Ищците въз основа на наследяване се легитимират като собственици на общо 1/6 ид.ч. /по 1/12 ид.ч. за всеки/. Недоказано е възражението на ответницата, че е придобила по давност целия имот.От 1996г. до 2008г. тя е осъществявала фактическа власт върху имота в качеството си на държател.
Поставените от касатора въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване в някоя от сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК.. Не са приложени сочените решения на ВС, представляващи съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и не е пояснено по кой от поставените правни въпроси е дадено противоречащо на приетото от въззивния съд решение. Съобразно разясненията, дадени с ТР№1/2010г., по тълк.д.№2009г., ОСГТК, посоченият от касатора правен въпрос следва да бъде изведен от предмета на спора и той определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл.288 ГПК. В разглеждания случай посочените в изложението въпроси не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване. Те са относими към изхода на делото, но не са решение в противоречие, а в съответствие със задължителната за въззивния съд практика на ВКС. Това се установява както от приложените от самия касатор решения №251/2011г. по гр.д.№879/2010г. и № 204/2012г. по гр.д.№272/2012г., ІІ г.о. така и от други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК : №146/2010г. по гр.д.№238/2009г., ІІ г.о., Р №15/2012г., по гр.д.№1299/2010г., І г.о., №822/2010г. по гр.д.№46/2010г., І г.о. При това положение съгласно ТР№1/2010г., по тълк.д.№1/2009г. и ТР№2/2011г. по тълк.д.№2/2010г., ОСГТК, и да е съществувала противоречива съдебна практика в посочените от касатора /неприлажени решения по ГПК /отм.//, то тя е уеднаквена и е налице задължителна такава, която е съобразена от въззивния съд. С посочените решения е прието, че с съсобственикат може да търси защита чрез иск по чл.108 ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобственика лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее без да има основание. Основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното право.При съсобствеността правото на собственост се съпритежава от отделните съсобственици като всеки от тях има правото и да владее имота. В останалата си част изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съдържа касационни оплаквания, а не коректно формулирани правни въпроси.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма доказателства за направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3321 от 07.05.2014г. по гр.д. № 9524/2013г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: