О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 09.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.04.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4293/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1277/25.08.2017г.,подадена от С. В. П.,Г. С. М.,С. Т. Б.,К. В. Х. е С. В. П.,чрез пълномощника им адвокат Е. М.,против решение № V-45 от 14.07.2017г. на Бургаски окръжен съд,пети въззивен състав,постановено по в.гр.д.№2014/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №150/30.09.2016г. оп гр.д.№642/2015г. по описа на Поморийски районен съд-за отхвърляне на предявените от С. П. В.,Г. С. М.,С. Т. Б.,К. В. Х. и С. В. П. против Н. М. С. и Т. М. С.,искове:за осъждане на ответниците да освободят и предадат на ищците реално обособена част от собствения им имот с идентификатор 67800.505.92,урегулиран като УПИ ХХХІ-1347,кв.27 по ПУП-ПРЗ на [населено място],с описани в решението съседи на имота,с площ на реалната част от 4,50 кв.м и разположена в източната част от имота откъм границата му със съседните имоти:67000.505.527,идентификатор 67800.505.83,идентификатор 67800.505.84,и да преустановят действията,с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху имот с идентификатор 67800.505.92 по плана на [населено място],като премахнат пристройка към сграда с идентификатор 67800.505.84.1,включваща стълбище и тоалетна с площ 5,20 кв.м,разположен в имота на ищците с идентификатор 67800.505.92,като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно по смисъла на член 281,т.3 ГПК,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Н. М. С. и Т. М. С.,чрез пълномощника си адвокат Н. К.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на разноските по делото за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел за доказана активната легитимация на ищците по отношение на притежавания от праводателя им недвижим имот,за който са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост №141/1998г.,а именно признати за собственици по наследство от общия им наследодател С. В. Х. на дворно място от 43,60 кв.м,представляващо парцел ХХХІ 1347 от плана на [населено място],ведно с построената в това дворно място сграда търговски обект,като с нот.акт №144/2005г. Л. С. Х. е продал на С. В. П. собствените си 3/12 идеални части от гореописания имот,който имот по представената скица №15-144537-14.05.2014г. е отразен поземлен имот с идентификатор 67800.505.92,с площ 44 кв.м,начин на трайно застрояване:ниско застрояване,с посочен номер по предходен план 1347,кв.27,парцел ХХХІ,като със Заповед №149/17.05.1995г. на Кмета на [община] е одобрено частично изменение на ЗРП за отразяването на имот с нов пл.№1347 в кв.27 по плана на [населено място],одобрен със Заповед № РД 02-`14-73/1989г., преотреждане на част от парцел ХХІ-„За кафене” за индивидуално жилищно строителство и обособяването на нов парцел ХХХІ-1347 по кафявите и сините щрихи на приложената към тази заповед скица.Съдът е посочил,че от събраните по делото доказателства,включително и от данните по заключенията на двете съдебно-технически експертизи,че след частичното изменение на ЗРП през 1995г. и обособяването от УПИ ХХІ-527 на два отделни УПИ-УПИ ХХІ-527 и нов УПИ ХХХІ-1357 в кв.27,частта от постройката на ответниците,в която се намират преддверие,стълбище и тоалетна,и единственият вход към втория етаж на сградата на ответниците,се намира в новия УПИ ХХХІ-1347 и по този начин препятства достъпа на ищците до останалата част от УПИ ХХХІ-1347 в източната част на имота.При анализа на доказателствата по делото и предвид заключението на вещо лице Б.,съдът е установил,че сградата на ответниците,която е двуетажна и се състои от приземен етаж-заведение и втори етаж –жилищен,няма връзка и единствената възможност за влизане във втория жилищен етаж е стълбището,което се намира в процесното място от 5,20 кв.м,като този начин на достъп до втория етаж винаги е бил през стълбището,а видно от показанията на свидетелите се установява ,че ищците нямат достъп и никога не са имали такъв до процесната част от имота,както от застроената,така и от незастроената му част,които части винаги да владяни от ответниците,а според вещото лице процесната част от сградата на ответниците със стълбището,винаги е била част от сградата на ответниците и не се явява пристройка към сградата.Съдът,след като е взел предвид твърденията на ищците в исковата молба относно процесния обект,събраните гласни доказателства,които установяват,че ищците никога не са имали достъп както до застроената част от 5,2кв.м,така и до незастроената част от 4,5 кв.м,владяни от ответниците,кореспондиращи на отговор 1.1 по заключението на вещо лице Б.,както и на данните по заключението на вещо лице К.,според които процесните стълбища и тоалетна са в обема на сградата на ответниците преди отчуждаването й през 1958г. и няма данни за извършено пристрояване,е приел че при извършеното със Заповед №149/17.04.1995г. на Кмета на О. С. ЧИ на ЗРП,регулацията не е била приложена по отношение на източната част от УПИ ХХХІ-1347 в кв. 27.В резултат на това, съдът е стигнал до извода,че след ЧИ на ЗРП с горепосочената заповед от 1995г.,към датата на влизане в сила на ЗУТ,а и в срока по параграф 6,ал.2 ПР на ЗУТ,одобреното със тази заповед изменение на регулацията не е приложено по отношение на източната граница на новия УПИ ХХХІ-1347 в кв.27,доколкото процесните 9,70 кв.м. не са били завзети от ищците,върху тях е продължила да се намира съществуващата към момента на изменението на регулацията/а и преди това-поне от 1911г./ част от сградата на ответниците,която е препятствала достъпа на ищците до източната част от УПИ ХХХІ-1347.Съдът,след като се е позовал на предвиденото в параграф 8,ал1 от ПР на ЗУТ,е посочил,че с отпадането на изменението на регулацията,собствеността на ищците върху УПИ ХХХІ-1347 би следвало да се трансформира в собственост върху имота в границите преди изменението на регулацията,когато според данните по заключението на вещо лице Б.,двата имота са били обединени в един с пл.№527,за който е отреден парцел ХХІ-527 в кв.27,съсобствен на ищците и ответниците,както и че не е доказано по делото,че процесната част от имот с идентификатор 67800.505.92 е идентична с имота на ищците,описан в нотариален акт №122/1938г.,поради което е приел,че предявените искове с правоно основание член 108 ЗС и член 109 ЗС са неоснователни.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите заявяват/цитирам/:
„Считаме,че касационната ни жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество по следните правни въпроси и на следните основания:
1.Допустимо ли е въззивният съд да обоснове своите решаващи мотиви на обстоятелства и правни доводи,които не са релевирани от ответника в отговора му в първата инстанция,не са били включени в докалада на съда по член 146 ГПК в предмета на спора и не са поддържани във въззивната жалба по член 269 ГПК.”който въпрос касаторите поставят във връзка с изводите на съда,че последният регулационен план не е бил приложен,след като такива доводи не са били направени.Позоваването на такива обстоятелства,според касаторите съставлявало процесуално нарушение на диспозитивното начало по член 6 ,ал.2 ГПК,като се позовавават на задължителна съдебна практика на ВКС.
Преди всичко,съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Така посочения от касаторите правен въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви,тъй като с последните въззивният съд е стигнал до същия краен извод- за неоснователността на предявените искове,потвърждавайки решението на първоинстанционния съд ,но с други мотиви,след като не е възприел тези на последния за нищожност на посочената заповед на Кмета на [община] от 1995г., е проследил регулационното положение и статут на процесния имот,като се е позовал на събраните по делото доказателства и данните в тази връзка по изслушаните по делото две съдебно-технически експертизи.
В останалата част от изложението си-точки 2,3 и 4,касаторите формулират въпроси във връзка с приложението на параграф 6,ал.2,т.4 ПЗР ЗУТ,възможностите за защита на правото на собственост срещу друг съсобственик с иск по член 108 и 109 ЗС-при отпадане на вещноправното действие на дворищната регулация,както и за последиците,когато същата е послужила за изработване и одобряване на кадастралната карта,като се цитира задължителна практика на ВКС,касационният намира,че те не кореспондират на установеното по делото и не са обусловили правните изводи на съда,защото се отнасят до други, различни от настоящата, хипотези.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба Н. С. и Т. С. следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложението договори за правна защита и съдействие-за Т. С.-от 17.10.2017г. в размер на 500 лева и за Н. С. в размер на 600 лева-съгласно приложения договор от 04.10.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-45 от 14.07.2017г. на Бургаски окръжен съд,пети въззивен състав,постановено по в.гр.д.№2014/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. В. П.,Г. С. М.,С. Т. Б.,К. В. Х. и С. В. П.,да заплатят на Т. М. С. сумата от 500 лева/петстотин лева/ и на Н. М. С. сумата от 600 лева/шестстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: